Иван Вазов

Италия - Мечтание

Умри, заспи!

Шекспир

Корабът плува. Тихо

и гладко е морето.

Спокойно, сладострастно

се къпе там небето.

Как вика ме и мене

таз бездна позлатена,

кат страстните обятйя

на някоя сирена!

Какво? Ако се фърля?

Един миг на решенье -

и всичкото се свърша:

тегла, вражди, мъченье.

Един миг само тряба

да мина в тиха вечност,

от тоя свят на битки

в задгробната безпечност.

А после? Нека цял свят

живота да празнува,

глупешкия му крясък

прахът ми не ще чува.

Не щъ да знам що мисли,

що радва, ил гризе го;

за мене той е нищо,

като и аз за него.

О да, ще има някой

да спомни мойте кости

и даже да продума

небрежно: "Бог да прости!"

А други - те са много -

ще кажат думи прави:

"Клетникът, веч загина -

и харно той направи!"

Ами ония, дето

любих и ме любиха

и с нектар смъртоносен

душата ми поиха?

Те няма да угадят

конеца ми безславен,

та и да чуят - нищо:

отдавна съм забравен!

Уви, едните само

душмани не забравят