Иван Вазов

Италия - Фар

Звезда ли в ниский свод блещука там?

Огнец ли е накладен от овчарят?

Блуждаещ пламък ли се мярка там?

Кандило ли е в някой пусти храм?

- Другари! То е фарът!

Нощта е черна, мракът е дълбок

като душа, останала без вяра.

Корабът плува в хаоса широк,

но пътя му е тъмен като рог,

блещука само фара.

Ту скрий се той зад някой черен бряг,

ту пак се мерне, весел и приятен,

душа тъмнее, щом потъне в мрак,

окото светва, щом той блесне пак,

по-мил, по-благодатен.

Надеждо, фар във мрачния живот!

Лампадо, що блещиш в душата слаба,

компас, звезда, божествен ръковод;

огрявай в мрак и в буря моя ход -

свети му на кораба.