Иван Вазов

Италия - Ековете

Скиталец беден по светът,

аз не намерих никой път

душа - душа си да излея,

да кажа за какво копнея

без колебанье и без страх:

тук укор вдигнах, тамо смях.

И злобна ярост ме връхлете,

и викнах: "Вий, кои без жал

убихте моя идеал

и моя бог, да сте проклети!"

Но чух там отзив: "Клетий! Клетий!"

II

Отидох в тъмните гори:

"На вас, извиках, поне мога

да изповядам, кат на бога,

пожара, дето в мен гори.

В мен има демон, демон страшни:

аз искам щастие, но то

не е ни в корист, ни в злато,

ни в мир, ни в радости домашни...

Аз друго търся, като луд,

но страх ме е да бъда чут:

Аз искам: слава, слава, слава!"

И екът рече: "Лава... лава!"

III

Бегах в задрямалия дор

и рекох: "Слушай мойта бол!

Аз мрачен сьм, но ощ съм млад,

в мен злото всичко не погуби,

аз търся в тоя красен свят

душа да любя - да ме люби,

душа, но чиста от разврат,

душа без маска, без преструвка,

що дава нектара без яд

и на гореща си целувка

не туря никаква цена...

За таз душа, душа една,

бленувам, мисля и лудея. "

Но екът рече: "Де я?... Де я?... "

IV

В усои страшни се найдох,

де вятър даже не дохажда:

"Усои диви, аз дойдох

със мойта мъка, с мойта жажда.

Вий нямате ли у нас кът

затулен, таен от светът,