Иван Вазов

Италия - Егейско море

Над тез пространства мълчаливи

духът на старината вей.

Не, божествата пак са живи

и култът им и днес живей.

Във дън морето, в глъбините,

Нептун стои в палата свой,

найади плуват по вълните,

над тях - зефири светъл рой.

Талаз ли плесне - туй е песен

от някоя сирена пак,

завей ли вятър - Еол, бесен,

на бурите подава знак.

Платно ли в морский шир се белне -

цар някой древен плува там,

делфин ли лъскав тук се стрелне,

Тритон показува се нам.

Корабе, спри! На Аполона

там виждам храма - аз съм жрец:

до мраморната му колона

ще сложа дафинов венец.