Иван Вазов

Италия - Джованина

Налей, моя bella,

мургава девица,

отдека си взела

туй страстното лице?

Слънцето ли твойта

пламенност създаде?

Морето ли свойта

игривост ти даде?

Налей, Джованино,

вакханко, наливай,

разпаляй ме ,с вино,

с очи ме упивай.

Дай да чукнем, мила,

звънливите чаши,

дай, да влейм жар, сила

във гърдите наши!...

Животът е скучен:

пей, лудувай, викай,

на тоз език звучен

ти ми чуруликай!

Кат туй сладко вино

сладък е, вакханко,

налей, Джованино,

пей, неаполитанко!