Иван Вазов

Италия - Байрон

Безсвъртен син на мрачний Албион,

певец на Хайде, на Джаура,

под тоз класичен гръцки небосклон

заспа душа ти - вечна бура.

По суша, по море ти мир нема,

упит от слава и от злоба;

ти с бурна песен в тоя свят мина.

Кажи, спокоен ли си в гроба?

Отдавна в твоя лоб, де гений грял,

подземни черви се въвряха...

По-люти бяха червите без жал,

кои приживе те гризяха.

Ти много идоли вдига, ломи...

последний викаха - свобода!

Заспа, а твойто име се гърми

на Омира под небосвода.