Историзмът в литературното обучение
| Литература_Други | 2009-12-02 | 42 сваляния |
Историзмът в литературното обучение
Историческият контекст в литературното обучение е необходим, тъй като се изучават текстове от различни исторически епохи и трябва да се постигне баланс по отношение на знаков остра, свързана със съвременното мислене и възприятие на ученика и историчността, която съдържа конкретния художествен текст.
Тази опозиция може да бъде осмислена чрез три важни понятия:
* Прекален историцизъм проявява се в случая, когато историческото надделява съвременното усещане и го предопределя, поради което се изхарчва по-голяма енергия за миналото, отколкото за съвремието. В Западна Европа се счита, че са преодолели прекаления историцизъм, но за Балканите се счита, че все още не е преодолян.
* Исторически инстинкт отделните народи имат определени действия, които могат да се обяснят чрез техните инстинкти и които се използват в литературата, за да се изяснят националните характери. В българската литература най-широко е застъпен инстинкта за самосъхранение, които от една страна се счита за полезен, тъй като съхранява народа ни, а от друга страна за пагубен, тъй като го лишава от инициатива. Най-добре този проблем е изразен в Под игото.
* Историческо въплъщение исторически факти, когато са пресъздадени в изкуството, се превръща в художествени идеи, които за националното съзнание могат да бъдат по-активни, тъй като те възпитават много по-силно.
В литературното обучение ни интересува именно историческото въплъщение.
- Какво е съотнасяне на художествени идеи и исторически факти?
Литературата се нагърбва със задачата да компенсира това, което не е станало в историята или е станало по начин, който днес не ни удовлетворява. По този начин се стига до противопоставяне на художествените идеи и историческите факти. Тази тенденция се проявява най-вече в Епопея на забравените. За да съхраним въздействието на художествената идея, без да пренебрегваме историческата истина, можем да си послужим със следните похвати:
- Въвеждане на ситуации, при които художествената идея се възприема като истина от тези, които са преживели събитията. Например: Кочо цитирано от очевидците, преживели събитията в църквата, за да изразят състоянието, в което са били.
- Въвеждане на явления, които са съотносими към художествената идея и демократичният светоглед и се подценява и изцяло пренебрегва аристократичния, като се стига до виждането, че в ново време българинът е чужд на аристокрацията и може да се приеме най-много като духовна мярка за някои благородна личност, например: Алеко Константинов.
Тагове от реферата: ераурнот, оризмът, контекст, орическият











