Историята и човешкото битие в нея

Историята и човешкото битие са взаимно свързани. Макар, че не се интересува от отделното човешкото битие, ходът Историята често е бил променян от отделни личности. Докато битието на хиляди хора е било променяно от един единствен миг в Историята.

"Тютюн" е роман за човешките общности, които съжителстват в едно историческо време, прониквайки една в друга или противопоставяйки се една на друга.

В произведението особено актуален е мотивът за обречеността, упадъкът и разрушението. Той е продиктуван от характерите на героите и е предопределен от времето и условията, в които те живеят. Този мотив може да бъде разгледан в два аспекта - морален и духовен упадък и физически упадък.

Първата част засяга драмата на тютюневите "босове" - Борис Морев, Костов, Фон Гайер, Барутчиев. Това са хора, лишени от морални и духовни ценности, чиято основна цел са парите и властта. Те символизират продадената на дявола душа ("Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган?... Той отдавна бе решил да я продаде..."). Тяхният живот се е превърнал в драма на алчността и скъперничеството, които ги обезличават духовно и погубват човешкия им облик. Личното благоденствие е свръхценност за тях, а човешкият живот не означава нищо. За по-голяма печалба те са готови да уволнят и по този начин да обрекат на смърт много работници. Любовта, състраданието и привързаността са непознати за тяхните каменни сърца, не напразно Борис поставя Ирина на второ място - след "Никотиана". Фаталната дума в тяхното битие е "тютюн". И съприкосновението им с нея ги превръща в морални нищожества с оскъден интелект, безплодни дребни души способни само на безскрупулни търговски операции.

Тютюнът има две значения - да упоява, да омагьосва своите жертви, да ги опиянява с блясък, власт, богатства, разкош и сила и да ги лишава от воля, човечност, чувствителност. Другото значение на тютюна е като отрова, която изсмуква жизнените сили.

Обречеността и на работници и на собственици на тютюневи компании се дължи именно на "допира" до този наркотик. Собствениците заплащат със своята душа, а обикновените работници с ежедневен тежък труд, бедност, мизерия и омраза както към отровата, така и към собствениците й. Тютюневите компании са представени като чудовища, убиващи не само своите слуги, но и своите господари.

Така тютюнът се превръща в символ за нещастия, упадък и фатален край, разкрит чрез драмата на отделната личност.

Зловещата сила на тютюна е разкрита и чрез физическия упадък на някои герои - Мария, Ирина, Аликс, стария Барутчиев, Борис и хилядите работници заети в тази индустрия. Работниците заплащат своя допир с непосилен труд, лишения - всички те са преуморени, отслабнали, жълти, изпити и с остра кашлица. Богатствата и властта Барутчиев и Борис Морев заплащат с туберкулоза и ужасен край. Дори върху малкото невръстно дете Аликс смъртта е разперила своите зловещи ръце, заради вниманието, което й отделя Костов. Отровата осъжда на смърт всеки, който