Шинел повест за трагедията на малкия човек

Историята на световната литература е оставиле многобройни примери, в които богато надарената личност не намира изведнъж истинското си творческо призвание. Духовните и сили избликвот в различни посоки, преди да се концунтрират в онази област, в която геният намира своята най-висока изява.
Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг. Авторът на повестта Шинел неведнъж е признавал, че е искал да събере в ствоите произведения всвичките отрицателни страни на живота, за да ги разобличи и чрез силата на перото да помогне за нравственото издитане на човешката личност.
Писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на Русия. Това е времето на 30-40 години на ХIХ век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна. Руският самодържец прави всичко възможно, за да утвърди господството на короната и да задържи разпадането на загниващата крепостническа система. Ето защо в своето произведение Шинел Гогол представя руската действителност такава каквато е в действителност. Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически малкия човек. Под властта на груби , невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една безкрайна трагедия.
В произведението се усеща душевния смут на малкия човек Акакий Акакиевич,на трагичния му земен път и скръбта му по разрушаването на неговия мъничък свят, който се състои в един шинел.
Героят е пооплешивял, със сбръчкани бузи и сипаничево лице. Той не блести нито с външност, нито с интелект. Скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. Самото му име подчертава неговата обикновеност. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. На злото не отвръща със зло. Колегите му го считат да нищожество, защото не се отнася с хората зле, както те с него. Главният герой е въплъщение на добротата, която липсва в безнравствената действителност.
Акакий Акакиевич е малък човек, незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. Животът го е превърнал в комплексиран и затворен човек. Той живее само за работата си и изцяло е погълнат от нея. Прави красиви преписи, без да допуска грешки. Ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления. Единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в свободното си време. В героя липсва амбиция за издигане в професията му. Никога не проявява инициативност. Когато може да промени нещо в преписването, той не поема риск, защото се страхува. Не би могър да направи нещо по-сложно. По този начин авторът ни внушава, че това е човек, който е подтискан, мачкан и унижаван по всякакъв начин. Добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. В това се състои трагедията на главния герой.
На бездушните и студени колеги, чиито издевателства над него нямат край, той отговаря:Оставете ме на мира, защо ме обиждате? Развълнуван от тази фраза, младият му колега, който по примера на останалите се е подигравал на бедния човек, се сепва като пронизан и узнава благодатта на нравственото преобразяване. Зад пронизващите душата думи, той чува други:Аз съм твой брат. В скованото от душевен студ общество топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.
Акакий Акакиевич е изключително беден човек. Той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, чене може да се различи цвета му. Съдбоностна роля за живота на героя играе петербургския студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за нов