История Славянобългарска е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ език отечество.

В този смисъл творбата на монаха се превръща в превръща в своеобразна програма на Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в миналото, за да очертае контурите на една оптимистична

визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и достойни предходници не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на робството онези, чиито деди не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове.

Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.

Историята на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество отдавна се е превърнало в даденост, навик, инерция. Поколенията наред са родени и живели в робство, без да знаят кои са, от къде са дошли, кои са

били техните прадеди, далечните им предходници. В западна Европа са отшумели

културни епохи като Ренесанса и Класицизма, вече залязва Просвещението, а

Романтизма набира скорост. А българските земи сякаш още са в

средновековието. Спокойствието обаче е само привидно и родината ни е на

прага на Голямата промяна, на прага на своята културна Революция. Настъпил е

момента българите да се осъзнаят като колектив консолидиран от общите

територия, език, култура, история.

Творбата на светогорският монах въздейства преди всичко с вторият увод в

който звучи искреното и будителско слово на един загрижен за българщината

човек. Ако в първото встъпление, наречено в последствие Ползата от

историята, Паисий преповтаря идеите за силата на разума и познанието, за

изменчивостта и превратностите на съдбата, то в Предисловие към ония, които

желаят да прочетат и чуят написаното в тая история, се открояват

оригиналните прозрения на твореца които го правят възрожденец. Именно тук

Паисий манифестира идеите си просветителски, романтични, но винаги искрени

и подчертано родолюбиви.

Интересно е композиционното хрумване заглавието на произведението да е след

първия увод. Очевидно е желанието на твореца да открой своето изстрадано

слово от чуждото, което е полезно но не идва от сърцето. Така още в

заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само

вълнуващата го проблематика, но и простичко и искрено да каже нещо за себе

си. Оттук - нататък авторовата личност ще присъства все по ярко и

настойчиво в текста с всичките си болки и тревоги, пристрастия и огорчения.

Заглавието на вторият увод следва непосредствено след това на книгата и

посочва конкретния адресат на авторовото послание. Потенциалната публика,

пред която се изправя Паисий, включва не само образованите читатели, но и

неуките слушатели. Към тази аудитория писателят се обръща с любов и

разбиране, но и с цяла поредица от императиви, открояващи категоричността на

неговото слово: Внимавайте, Четете и знайте, Преписвайте тая

историица и платете, нека ви я препишат и пазете я да не изчезне!.

Така още в началото на книгата очертава основното в реторическата и

стратегия диалогичността. Текстът е отворен към хората и в него Паисий

спори, укорява, заклемява, поучава. Първите думи на автора обаче са насочени

не към всичките му съотечественици, а само към онези който, като него са

открили гордостта от българското си има. Те са жадни да научат още за своя

род и език и Паисий е този, който ще им даде познанието. Той е осъзнал, че

диалогът между поколенията е прекъснат и съвременниците му не знаят за

делата на своите предходници. Настоящето е безвремее и безпаметство. На тези

негативи на робството Паисий ще противопостави историческата памет за едно

изпълнено с ценности и събития време. Така ще върне към своите събратя

гордостта и усещането за общност и ще ги направи съпричастни към развитието

и напредъка на останалите народи. Чрез идеята за националното себеопознание

възрожденецът ратува не само за духовното издигане на своите, но и за

достойното им място сред, другите, което им принадлежи заради великите

дела на техните деди в полето на историята. В този смисъл още в началото на

произведението се откроява и основната опозиция, около която се надграждат