ИСТОРИЯ НА УПРАВЛЕНСКАТА МИСЪЛ

Литература:

1.Кишмани Организация и управление, София, 1973 г.

2.Паркинсън, Рустонджи, Сапър Големите идеи в мениджмънта, София, 1993

ВЪВЕДЕНИЕ В КУРСА

I.Съвременните индустриални общества и развитието на науката за мениджмънта.

II.Основни периоди в развитието на теорията на мениджмънта (ранен период).

III.Основни аспекти (разрези) в схващанията за стопанските организации: рационален инструмент, социална система, политически институт.

IV.Науката за управление и теорията за икономическите системи.

Управлението като наука се ражда в началото на 20 век и е продукт на обективно обусловени процеси в развитието на икономиката и обществения живот. Управлението възниква от кооперацията на труда, която съществува от дълбока древност. То съпътства еволюцията и развитието на човешкото общество. Управлението като наука не възниква тогава, когато се наблюдава племенната организация, защото мащабите на съвместната човешка дейност са били ограничени и е било възможно отделният човек да управлява съвместната трудова дейност. Ако е имало някакви знания на базата на опита, то това са били знанията на старейшината, на племенния вожд, на когото са се подчинявали. Намират се нови и нови технологически способи, за да се стигне до индустриалното общество, където цялостният процес на трудова дейност се разчленява толкова много, че в обществената организация става невъзможно хората да живеят един без друг, без да си разменят продукти и услуги, които всеки самостоятелно произвежда. Човешките потребности са комплексни. Модерното общество е наречено индустриално, за разлика от предишния етап - аграрен. Съвременното общество е многолико, но главно формите на организация се делят на общества или системи, в основата на които стои пазарното стопанство и централизирано (колективно) стопанство, управлявано от един център. В индустриалното общество в центъра на вниманието е управлението на производството. Определящият фактор е управлението на хората, тъй като хората са тези, които управляват вещите. Управлението съсредоточава вниманието си върху хората и отношенията, които се създават между хората и вещите. В индустриалното общество управлението има за основа пазарния обмен, а не натуралния обмен (бартер), развиващото се производство и справедливото разпределение на създадения продукт. На базата на последното са се формирали теченията либерализъм и колективизъм. За да може едно управление да бъде ефективно, трябва да има разбирателство между субектите и обектите на управлението. Управлението е обществено отношение - отношение на хората спрямо осъществяването на управленската функция, а нейното упражняване е свързано с основното производствено отношение. Появата на процеса на управление е свързано със самия процес на труда, с неговите промени. Целта, която преследва управлението, е организация като обществен институт, е координирането на резултатите, контрол и оценка на трудовата дейност, с оглед постигането на общата цел, в името на която е създадена организацията. Вниманието е насочено към крайните резултати, които са продукт на организираната човешка дейност. За да може успешно да работи организацията, е необходимо на входа й да постъпват определени ресурси, които от един вид се превръщат в друг. Съществува цялостен технологичен процес. Организацията има изход, който е резултатът от дейността на организацията. Задачата на управлението е от привидния хаос да се създаде ред. Това може да стане, като се целенасочи дейността на хората по определен начин. Мястото, където става това, е организацията. Тя се създава от хората, които извършват всички процеси, за