Начало на реферати

История на теориите за панспермията


Малко история на теориите за панспермията

Панспермията е хипотеза, според която семената на живота са разпространени в цялата Вселена и освен това живота на Земята е започнал от такива, кацнали на Земята семена. Идеята произхожда от съчиненията на Анаксагор. Според него, животът е възникнал от семе, което съществува "винаги и навсякъде". В съвременна форма е предложена отново от Херман фон Хелмхолц през 1879 г. и популяризирана от шведският химик Свантe Арениус. Той разработва една от разновидностите на панспермията - радиационната панспермия, според която частици живо вещество - спори или бактерии, заседнали на микрочастици космически прах, посредством енергията на светлината се пренасят от една планета на друга и когато попаднат на планета с подходящи условия за живот те дават началото на биологическа еволюция.

Литопанспермията (от гр. litos - камък) е разновидност на панспермията. Нейния автор М. Калвин предположил, че биологически материал може да попадне на Земята от метеоритни частици.

В средата на ХХ век английският учен Френсис Крик заедно с американския изследовател Лесли Оргел публикувал статия със заглавие "Управляемата панспермия". Според авторите, "някаква примитивна форма на живот била съзнателно донесена на Земята от друга цивилизация".

В наше време сър Фред Хойл (1915-2001) беше важен поддръжник на тази хипотеза. Според него облаците от космически прах се състоят предимно от бактерии и спори. Съгласно изчисленията му всяка година в горната атмосфера на Земята постъпват 1018 космически спори и те са отговорни за взривовете епидемии ,нови заболявания и на генетични новости (патоспермия).

Интересна хитотеза предлага Л. Берг, според която Земята се е образувала чрез акумулация на студен космически прах, по този начин Земята "е могла да получи в наследство зародиши на живот или може би, вече готов комплект първични организми от космическия прах".


Космически прах

През 1968г. в междузвездния прах били открити полициклични ароматни въглеводороди, а по-късно Чандра Викрамасингх установил и съдържанието на сложни органични полимери, близки до целулозата, а също и формалдехид (градивен елемент на захарите, такива като рибозата - един от компонентите на РНК). В някои междузвездни облаци са открити органични молекули, които водят до формирането на по-сложните съединения - аминокиселини, мастни киселини, пурини, пиримидини и други главни съставни елементи на живота.

Метеорити

В края на ХIХ началото на ХХ век възникнал истински бум около биохимичните изследвания на "небесните камъни". През 60-те години прозвучаха съобщения: в метеоритите са открити следи от микроорганизми, сходни с земните. Тогава те бяха посрещани скептично, но днес с помощта на електронна техника учените успяват да документират това, което до вчера изглеждаше фантастика: вкаменени останки на микроорганизми във въглеродните хондрити -метеорити, наречени таказаради присъствието втяхна многочислени хондри- сферични образувания.

През 1962г. в Австралия, северно от Мелбърн, паднал един забележителен метеорит-"Мърчисън", въглероден хондрит. След анализ в него са открили повече от 90 извънземни аминокиселини, а също и мастни киселини. Друг CC-метеорит - " Мюрей" има аналогичен органичен състав: прости въглехидратни и спиртни молекули. И няколко други интересни вещества, около 250 въглеводороди, включително карбоксилни и синилни киселини, ароматни и полярни въглеводороди, фулерени, амини и амиди. Повечето аминокиселини нямат земни аналози, но присъстват 8 от 20-те, (най-вече глицин), които изграждат белтъчините. Но никаква РНК или ДНК засега не са открити нито в метеоритите или където и да е във Вселената.

Сензация в научния свят, при която теорията на панспермията получава нова подкрепа, е метеорита, известен като метеорит от хълма на извънземните, намерен в Антарктика през лятото на 1996-та от екип учени от NASA . Първоначално този метеорит бил част от марсианската кора, която след това била изхвърлена в космоса в резултат от взрив при сблъсъка на огромен астероид с повърхността на Марс, станал преди около 16мил г., а преди 30хил. г. след дълго пътешествие в пределите на Слънчевата система този къс марсианска скала във вид на метеорит се приземил в ледовете на Антарктика, където и бил намерен. При изследване с електронен микроскоп, Дейв MакКей геолог от Центъра за космически изследвания в Хюстън, заявил, че в този метеорит ясно се виждат следи от биологична активност. Основание за това са карбонатните гранули магнетит, обградени с пръчковидни структури, напомнящи по форма микрофосили на бактерии. Тези тръбички от железен магнетит имат дължина между 500 и 1000nm- 1/100 от размера на най-малките нанофосили, намирани на Земята.


Нанобите нова форма на живот

История на теориите за панспермията facebook image
Публикувано от: Антоанета Христова

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.