Тема 1 Фройд / Юнг / Адлер

Роден 1856 в семейството на дребен търговец в Моравия /Чехия/.Следва медицина във Виенски факултет, отличен студент, участва активно във изследванията на Физиологичния институт на Ернст. Брюке.През 1881 защитава докторска дисертация по медицина, но не е допуснат до научна работа.Започва частна практика, публикува статии.Занимава се с лечение на тежките невротични състояния.Описва клинични случаи.Тогава медиците смятали, че ако няма биохимични промени на ниво клетка, няма заболяване.Търси подкрепа от колеги, свързва се с Брайер, който успешно лекува невръстения, хистерия, невроза, чрез хипноза.При хистериците не е нарушен инстинкта за самосъхранение, той не се самонаранява.Изградено е несериозно отношение към хистерията.Фройд и Брайер показват, че тя е тежко заболяване.Хипнозата, като метод за лечение е наложена от английски хирург Джеймс Брет, като средство за обезболяване при сериозни операции.Фройд обаче не я овладява напълно, счита че процента на излекувани чрез хипноза не е достатъчно висок, дори не минава 50%.Обобщава клиничните случаи, формулира изводи, които са в основата на по нататъшни търсения:

1. Емоционално натоварените впечатления, изтласкани от съзнанието продължават да влияят върху поведението на пациента и могат да му придадат патологичен характер.

2. Източникът на патологично поведение остава неизвестин за болния, не се осъзнава в обичайни условия.

3. За да се постигне лечебен ефект, трябва да се използва метод, който освобождава болния от травматични емоции чрез катарзис/очистване на душата/

4. Емоционално натоварени впечатления се изтласкват от съзнанието, когато по някаква причина са неприемливи за него, техен заместител са хистеричните симптоми.Да се създадат условия преживяването, чувството да се върне в съзнанието и да намали своята емоционална натовареност.

Неприемливите емоционални преживявания/мъка, болка, тъга/ се оценяват съобразно личностната оценка.

Фройд заминава за Париж в мощна психиатрична школа.Шарко дефинира шизофренията и облекчава пристъпите и. Не намират общ език и Фройд се връща във Виена.При хистерия и невроза се открива сексуална незадоволеност, не поради липса на контакти, а налагани ограничения.Преглеждайки описанията на клиничните случаи засича често тази причина.Фройд въвежда термина несъзнателно, като той не го открива, но го обяснява.През 1895 Фройд издава първата си книга Изследване на хистерията .1895-1900 изпада в тежка депресия, свързана със смъртта на баща му, разделя се с Брайер, за да провери чрез себе си научните си изследвания, според други.1900 Тълкуване на сънищата представя психоаналитична система.Записва негативните си преживявания, комплексите които формулира и прави анализи.Постепенно се отделя от негативните преживявания и достига до проблемите предизвикали депресията.Тези 5 години са времето, през което прави резки промени във възгледите си и се подготвя да представи теорията си.

Според Фройд, индивида и социалната среда са противопоставени.Поведението на човека се подчинява на ирационални психични сили, а не на законите на общото развитие.Интелекта е средство за маскиране на тези сили, а не средство за отражение на действителността.Индивида търпи страх от заобикалящия го свят.Основната категория която трябва да присъства при психологичното изследване трябва да е мотивацията.Отказва се от хипнозата и въвежда нов метод на свободните асоциации.Пациентът лежи в покой, свободно излага мислите си, без пред него да се поставят интелектуални задачи.Единственото условие е да не се оценяват колко странни са мислите му.Терапевтът записва буквално думите му.Фройд търси в асоциациите,не конкретното съдържание, а личностни съдържания.Мислите на човек не са проекция на времето върху реалните обекти, а са проекция на мотивационните нагласи.Особено внимание обръща на объркването на пациента, защото то обозначава емоционално натоварени ситуации.Прави се анализ, разкриват се причините, които водят до патологичен характер на поведението. Непроизволно пациента да се връща ъм миналото.Крие се личностна забрана нат подтиснатите влечения отрицателно оценявани от пациента.Проявяват се в сънищата, езиковите грешки, вицовете, в забравата на обичайни думи и предмети.Допуска грешка в придаването на всеобщност на проблема.

Фройд формулира 3 нива в психичния живот на човека:

1. съзнателно

2. предсъзнателно

3. несъзнателно/ безсъзнателно

Източник на мотивационна енергия е несъзнателното ниво, наситено със сексуална енергия, обозначава я с термина либидо.Несъзнателното е сфера, скрита от съзнанието, защото са наложени забрани от обществото.

Предсъзнателната сфера съдържа психично съдържание върху което няма забрани, без усилия се осмислят, но върху тях не е фиксирано вниманието.

Съзнанието не е пасивно отрожение на процесите протичащи в несъзнателното, а се намира в постоянен антагонизъм.Конфликтите се пораждат от необходимостта породена от обществените норми личността да подтиска сексуалните влечения.Фройд прехвърля схемата върху личността в норма.Всички се подчиняват на тази схема.

Либидото е мощно мотивационно начало, което се стреми да преодолява цензурата на съзнанието, търсейки пътища и приемайки видимо неутрални форми, които съдържат втори символен план.Според Фройд сексуалността на детето има различни фази: - до 5-6 год. детето има инфантилна сексуалност/орална, анална,фалическа/

• м/у 6 год. и младостта сексуалния инстинкт е в подтиснато състояние.

• През младостта зрелият човек има реализирана сексуалност, търпяща коректива на общо приети норми.

Проблемите в зряла възраст са заложени в детството, при настъпили проблеми в развитието на сексуалността настъпва невротичност.

Едипов комплекс типичен в детството, представлява привличане и любов към разнополовия родител и ревност и страх от еднополовия.Това е най реализираната часто от теорията на Фройд.

Друга негова грешка , че търси в митовете, обичаите, творчеството прояви на натрупана сексуална енергия.Опитва се да представи обществото като семейството в първобитнообщинния строй.Представя структурата на личността с 3 основни компонента:

1. То най ниско ниво, в което са разположени инстинктите.Ирационално, неосъзнато ниво, което се подчинява на принципа на удоволствието.

2. Аз принудено да отговаря на изискванията на То, но следва принципа на реалността, отчита особеностите на външния свят, отношенията в него.

3. Супер Аз в него са разположени моралните стандарти, обществените норми и правила.Този компонент изработва цензурата.

То и Супер Аз са несъвместими, техният конфликт се развива в границите на егото/ АЗ/ и винаги е свързано с изключително тежко напрежение за личността.Фройд говори за чувство за вина поражда се когато Егото вземе решение, съобразено с изискванията на То и в противоречие с изискванията на Супер АЗ.Фройд въвежда защитен механизъм, чрез който личността се бори с възникналото напрежение:

• изтласкване непроизволно отстраняване от съзнанието.Забравяне на мисли, чувства, постъпки.Остават в несъзнателната сфера, мотивират поведението, но се усмислят като необясним страх, тревожност или като болестни симптоми.

• Регресия връщане назад към по елементарни форми на поведение, като дете е получавал външна защита от родителите/голямо и малко дете/

• Рационализация влагане на собствени мисли и оценки като мисли и оценки на други хора.

• Сублимация социално най приемлив Разреждане на напреженето породено от незадоволеност на сексуални нужди чрез творчество, лирика, друга социално приемлива дейност.

Деността на съзнанието е насочена към защита и съхраняване на Аза, чрез развитие, което се ръководи от личностно значими цели.Целта е значима за конкретният човек. Инстинкта определят поведението на индивида сексуален, за самосъхранение, за разрушение/танатус/, който се превръща в саморазрушение.Последният е дефиниран след Втората Световна война.Той означава невротично състояние, което навлиза в дълбочина, тежка патология.

Практиката на Фройд се използва и в днешно време, основните му идеи обаче търпят критика.

Юнг и Адлер принадлежат към психоаналитиците, работят с Фройд, но не приемат пансексуализма/основоположното начало/.Изграждат своя теория, противопоставяща се на фройдизма.

Карл Юнг / 1875-1961/ швейцарски психиатър и психоаналитик.1900 година прочита Тълкуване на сънищата на Фройд и е привлечен от идеите му.7 години търси среща с него и това става през 1907.През 1911 пътуват до Америка, изнасят лекции обединени около една тема.През 1911 Юнг става президент на Международната Психоаналитична Асоциация, но среща несъгласие с теорията на Фройд.Преживява лична драма понеже се изправя срещу своя учител.Обявява научните си схващания през 1914, когато настъпва противопоставяне между Фройд и Юнг.Юнг нарича теорията си аналитична психология.Основата е че мотивационното начало, не е просто сексуалния инстинкт, а всеки инстинкт, който на получава задоволяване.Либидото се определя като генерализирана жизнена енергия.Характера на човек се изгражда не единствено в детството, а в различни етапи от живота, развитието и зависи от поставените цели и стремежите.Въвежда понятието колективно несъзнателно, което е основно за аналитичната психология.Именно то определя поведението на един етнос, нация.Тези съдържания нарича архитипове: на героя, на майката земя, на смъртта, на датато и т. н.Представя ги като системи в личността:

1. персона маскирана публична личност/стремежи, амбиции,идея за признание/

2. анимус /анима/ - бисексуалните характеристики

3. сянката намира място връзката на човека с предходни видове /говори за животиноподобна част на човека/.Присъства агресията/целенасочено причиняване на вреда/

4. Азът съдържат се всички компоненти на несъзнателното, съзнателното, конфликтът помежду им.Стреми се към единство и равновесие, чрез които да постигне хармония вътре в себе си и със заобикалящия го свят.

Структурата на личността съдържа 3 нива:

Юнг е известин преди всичко не като психоаналитик.Въвежда термините :Екстроверт, интроверт.Екстровертът е насочен навън, реализира се чрез общуване с другите.Той е динамична, променяща се личност, докато интровертът е с ограничено общуване.

Адлер

Идеите му са по отдалечени от Фройд, не развива категорично различна теория.Изправя се срещу пансексуализма.Основен принцип е принципът за единство на личността, а не разединеност.Нарича я индивидуално психология, в която индивида е единствен обект на психологическо изследване.

В индивида присъства постоянно недоволство от физическото тяло, което се преживява като чувство за непълноценност.Стреми се да се представи по най добър начин пред другите и така да се самоутвърди.Въвежда социалния фактор, индивида не може да се изследва извън обществото в което живее.Две основни двигателни сили на психичното развитие:

Невротизмът се проявява при сривове в компенсацията, когато не може да се преодолее чувството за непълноценност и се избира неподходящ път.Тези сривове обуславят агресивното поведение.Адлер не критикува страха на индивида породен от заобикалящия свят и както Фройд, приема че характера се формира през първите 5 години.Търси в детството причините, за по късно проявени проблеми.Идеята за социалния фактор става причина да се зародят неофройдистите и логотерапията.