1.Платон. С П. Започва изучаването на всяка обществена наукац Развитието на цялата философия е тълкуване на П. Той е бил ученик на Сократ. Трактата за Справедливостта преобладава за да открие идеята за справедливостта като основа на индивида. Изходен пункт на политиката, етиката е философското учения за идеите. Разликата, която П.прави между битие и истина е прекрасното, но това което е по истина прекрасно, т.е. неговата същност. П.търси прекасното, като ейдос т.е.вид. За него съществува вечно. Не въдниква, не се унищожава, не расте. Красотата на девицата с времето изчезва, но идеята е вечна. За П.съществуват два свята:

-на абсолютните, на съвършенните- идеите имат йерархична структура на върха на която стои идеята за общото благо.

-на несъвършенните, сетивни копия от първия свят- на върха е идеята за идеалната държава.

П.изследва идеалната държава, а не отделните полиси. За него полит.общество образува едно цяло със свое достойнство и общо благо.Това твърдение контрастира с атомистичния възглед на Демокрит, че сбора от индивиди, които могат да съществуват един до друг мирно или активно в естест.враждебност. Този принцип на П.не означава, че съществуват над индивидуалистичната си част.П.не казва нищо, което може да се използва от т.нар.органични теории (Хегел) и обратно либералите да виждат в лицето на П.защитник на индив.свобода.

Най-важната прилика с лицето на душата:разум, чевства и воля, в сравнение с държавата са нейните три начала:съвещателна, защитна и делова и трите съсловия: управници, воини и производители. Справед.е хармонията межде тях. Работата на управниците е да се грижат за обществото. Щом държавата е вечно въплатение на общото благо, то целта на управниците е да се грижат за него. Има различни видове полит.теории според субектите:-индивидуалистични-полит.субект е отделния индивид.-колективистични теории-субекта е цялото общество или голяма социал.група (П.).

Сполед П.спрадедливо общество е да има съгласие между всички страни, т.е. общество с хармония.

Обща класификация на полит.теории:1.Консенсусни- П., Лок.Властта и политиката е способност да се постигне съгласие за общи действия. 2.Принудителни Тразимах, Хегел, Вебер, Маркс.Конфликтни идеи, да се прави политика е да се прилага насилие.

Вторият принцип на П.-полит.общество трябва да гледа на своето общо благо, който в конфликт с други цели иба предимство. Благото на индивидите