История на музейното дело в България

1. Развитие на музейното дело през 17- 19 век

Един от първите исторически паметници, насочени към опазване на историческото минало е История Славяноболгарская на Пайсий Хилендарски, като се счита, че чрез неговата издирвателна дейност се преоткриват отделни документи и източници, свързани с миналото на страната. Малко по късно, възрожденски дейци като Васил Априлов, Неофит Рилски и други издирват отделни грамоти, документи и други източници на български владетели, като ги проучват и съхраняват.

Сред най-активните радетели на тези идеи са Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Емануил Васкидович, Райно Попович, д-р Петър Берон, Захари Зограф, А.Кипиловски, Захари Круша, архимандрит Анатолий и мн. др.

В.Априлов е инициатор и на идеята в Одеса да се съсредоточат по-важните новооткрити ръкописи - царствениците, за да могат да бъдат проучени и публикувани с помощта на български и руски учени.

За да се осъществи тази идея, през 1838 г. Одеският просветен кръг изпраща в България Лазар Стойков Петрович (Калоферец). Лично В.Априлов го инструктира през кои градове да премине, с кого да се свърже и кои исторически места да посети. Специално се обръща внимание да се опишат руините на столицата на Втората българска държава, включително и на Трапезица.

Мнозина последователи на Априлов се заемат с поселищните проучвания на родните си места. Така например в първият български вестник през Възраждането Български орел през 1846/1847 г. се отпечатват описания на Котел, Самоков, Рилският манастир и др. На древната история на прабългарите се спира и сп.Мирозрение през 1850 г. Като цяло повременният български печат през Възраждането отделя основно внимание на българската история и паметниците свидетелствуващи за нея.

Българската история се изучава и от чужди автори. Руски учен, който последователно изучава България е Виктор Григорович (1815-1876). През 1844 г. той е изпратен от Казанския университет да проучва южните славяни и главно