Филип АРИЕС ИСТОРИЯ НА МАНТАЛИТЕТА*

Люсиен Февр разказваше една история, която излагам тук по памет, без да я сравнявам с текста, защото такава, каквато е останала в спомена ми - деформирана, опростена, това е без значение, - тя винаги ми е изглеждала поразително приложение на трудната идея за манталитета...В една ранна утрин крал Франсоа I напуснал леглото на своята любовница, за да се прибере инкогнито .в замъка си. Тогава минал покрай някаква цьрква, точно в момента, когато камбаните биели за служба. Развълнуван, той се спрял, за да участва в литургията и да се помоли набожно.

Днешният човек, учуден от това съчетание между една грешна любов и една искрена, набожност, трябва до избира между две интерпретации.

Първа интерпретация: камбаната от храма пробужда у краля угризения за неговия грях и той се моли, за да иска от Бога опрощение за грешката, която току що е сторил. Невъзможно е да не е лицемерен - едновременно грешник през нощта и. благочестивец в ранната утрин. При което действа като днешния човек, най-малко, подобно на човека с някакъв тип рационалност, който не е чел Достоевски или не се доверява на Фройд, действа подобно на съдията или на съдебния заседател от углавните съдилища. Той е убеден, че моралната последователност е естествена и необходима. Човешките същества, у които тя е нарушена, биват преценявани като ненормални и изключвани от обществото. Тази нормалност е неизменна ценност; на известно ниво на дълбочина и общност човешката природа не се променя. Подобна ще бъде интерпретацията на един класически историк, склонен да разпознава във всички епохи и във всички култури - поне цивилизованите и а fortiori християнските - постоянстването на едни и същи чувства. Другата интерпретация, напротив, е тази но историка на манталите-

* Преводът е направен no: Philippe ARIES, .L'Histoire des mentalites", в : La Nouvelle hlstoire. sous la dlr. de J. Le Goff. P.. 1988, Sd. Complexe. pp. 167-190.