История на горското законодателство

1.История на законодателството преди Освобождението

Действало е турското право, което се задържа и за известен период след Освобождението. В европейски мащаб горското право води началото си от 14 век. Появяват се горски закони най-напред във Франция(1318). След това горски закони се появяват в Чехия 1379г.

По българските земи горското право се появява непосредствено преди Освобождението: Закон за земите(1858), след което се появява Закон за горите(1870).Законът за земите резпределя земите в 5 категории:

-земи Мемлюке(мюлк) пълна частна собственост;

-земи Мевкуфе посветени земи;

-земи Мирие държавна собственост. Държавата е отстъпвала само ползването им, без да прехвърля тяхната собственост;

-земи Метруке земи за общо ползване пътища, площади, пазарища, мери, гори, яйлаци, кътлаци.

-земи Меват земи, които не се владеят от никого с документи. От гледна точка на ГП особено значение са имали земите мирие, малка част гори са попадали в V категория. Съвсем малка част от горите са били държавна собственост.

Горите се подразделят на 4 вида: държавни, общински (балталък);вакъфски гори(религиозни организации) използват се за специфични цели училища, за болни хора, джамии и т.н.; частни гори ползват дървесина според Закона за горите от 1870г.

2. История на законодателството след Освобождението периодът се характеризира с това, че горското законодателство търпи много бързо и бурно развитие. Първоначално акцентът е насочен към опазване на горите. Държавата не се е занимавала със стопанска икономическа дейност. С намаляването на частните гори възгледите се променят. Първите наченки на Г.законодателство се полага от временното руско управление правила за контрол и отглеждане на горите, формират се горски стражари и чиновници(1879г.)