Забравена парола?
Начало на реферати

Историческо развитие на неврологията


Екстрапирамидната система включва опашатото ядро, лещовидното ядро, РФ, червеното ядро, черната субстанция и ядрото на маслината. Тези ядра са свързани в невронни кръгове с екстрапирамидната мозъчна кора и с предните рога на гръбначния мозък в ретикуло-спинален, рубро-спинален, оливо-спинален и текто-спинален път.

Стриатумът (ивицестото тяло) е подкорова структура на крайния мозък

Анатомично включва опашатото и лещовидното (путамен и палидум) ядро.

Филогенетично по-старата част се нарича палеостриатум (палидум), а по-новата част неостриатум (путамен и опашато ядро).

Стрио-палидарна система

Изследване на двигателните функции

  • мускулна сила (на сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане, супинация, пронация и ротация)

  • мускулен тонус (чрез пасивни движения като се преценява напрежението, съпротивата, оказвана от разтягащата мускулатура)

  • координация (чрез тест на Ромберг, изследване на походката, носо-показалечната проба, изследване на диадохокинезиса, колянно-стъпалната проба).

Синдроми на увреда на периферния двигателен неврон

  • Силата на активните движения зависи от функционалното състояние на пирамидната система и мускулатурата и се изследва с динамометър.

  • Пареза - намалението на силата и обема на двигателния акт

  • Парализа - пълната невъзможност за волево движение.

  • Различават се монопареза, парапареза, хемипареза, квадрипареза.

Синдром на увреда на централния двигателен неврон

  • Пирамидният синдром се проявава със спастични парези или парализи спастично повишен мускулен тонус, болестно оживени сухожилни рефлекси, патологични рефлекси, изчезване на коремните рефлекси, липса на мускулна атрофия.

  • При дискретна пареза се използват тестовете за латентна пареза на Барe и Мингацини-Щрюмпел.

Мускулният тонус зависи от: периферния и централния двигателен неврон, екстрапирамидната система, малкия мозък и кората на крайния мозък.

Болестни нарушения на мускулния тонус-1

  • Хипотония - намален мускулен тонус. Бива

  • генерализирана и

  • локализирана и се среща при увреждания на периферния двигателен неврон от възпаление, тумор, травма. Проявява се с вяла пареза или парализа.

  • Хипотония има и при увреждания на задните коренчета (tabes dorsalis), при малкомозъчни нарушения се съчетава с разстройства в координацията, а при заболявания на неостриатума с хиперкинези.

Хипертония - увеличеният мускулен тонус.

Проявява се при увреждане на пирамидния път с повишаване на контрактилния мускулен тонус спастична хипертония предимно на флексорите на горните крайници и екстензорите на долните, а съпротивлението на мускулите е както при затваряне на сгъващо се ножче еднократно съпротивление.


При увреда на палеостриатума има пластично повишен мускулен тонус и стъпалообразно съпротивление на мускулите като при зъбчато колело (при паркинсонизъм).

При процеси в средния мозък е повишен пластичният мускулен тонус и има децеребрационна ригидност,

а при менингит, поради менинго-радикуларното дразнене има вратна ригидност.

Координацията осигурява точните и плавни движения. Започва да се усъвършенства едва на 7-8 годишна възраст.

Отклоненията в координацията са:

  • дизметрия и

  • тремор в покой, интенционен, постурален или кинетичен

  • атаксия- периферна, задностълбцова, вестибуларна,малкомозъчна, корова

Дискоординационни нарушения има при увреждания в екстрапирамидната система.

Походката се изследва при движения на болния по права линия напред и назад с отворени и затворени очи.

Походката може да бъде:

спастично-паретична тип Вернике-Ман при пирамиден синдром;

атактична при координаторни промени от нарушена дълбока сетивност или вермисни, палеоцеребеларни процеси;

звездовидна на Бабински-Вайл при разстройство в координацията;

спастично-атактична;

Историческо развитие на неврологията facebook image
Публикувано от: Росен Михайлов


Подобни материали



Историческо развитие на неврологията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.