Историческо развитие на неврологията
Екстрапирамидната система включва опашатото ядро, лещовидното ядро, РФ, червеното ядро, черната субстанция и ядрото на маслината. Тези ядра са свързани в невронни кръгове с екстрапирамидната мозъчна кора и с предните рога на гръбначния мозък в ретикуло-спинален, рубро-спинален, оливо-спинален и текто-спинален път.
Стриатумът (ивицестото тяло) е подкорова структура на крайния мозък
Анатомично включва опашатото и лещовидното (путамен и палидум) ядро.
Филогенетично по-старата част се нарича палеостриатум (палидум), а по-новата част неостриатум (путамен и опашато ядро).
Стрио-палидарна система
Изследване на двигателните функции
-
мускулна сила (на сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане, супинация, пронация и ротация)
-
мускулен тонус (чрез пасивни движения като се преценява напрежението, съпротивата, оказвана от разтягащата мускулатура)
-
координация (чрез тест на Ромберг, изследване на походката, носо-показалечната проба, изследване на диадохокинезиса, колянно-стъпалната проба).
Синдроми на увреда на периферния двигателен неврон
-
Силата на активните движения зависи от функционалното състояние на пирамидната система и мускулатурата и се изследва с динамометър.
-
Пареза - намалението на силата и обема на двигателния акт
-
Парализа - пълната невъзможност за волево движение.
-
Различават се монопареза, парапареза, хемипареза, квадрипареза.
Синдром на увреда на централния двигателен неврон
-
Пирамидният синдром се проявава със спастични парези или парализи спастично повишен мускулен тонус, болестно оживени сухожилни рефлекси, патологични рефлекси, изчезване на коремните рефлекси, липса на мускулна атрофия.
-
При дискретна пареза се използват тестовете за латентна пареза на Барe и Мингацини-Щрюмпел.
Мускулният тонус зависи от: периферния и централния двигателен неврон, екстрапирамидната система, малкия мозък и кората на крайния мозък.
Болестни нарушения на мускулния тонус-1
-
Хипотония - намален мускулен тонус. Бива
-
генерализирана и
-
локализирана и се среща при увреждания на периферния двигателен неврон от възпаление, тумор, травма. Проявява се с вяла пареза или парализа.
-
Хипотония има и при увреждания на задните коренчета (tabes dorsalis), при малкомозъчни нарушения се съчетава с разстройства в координацията, а при заболявания на неостриатума с хиперкинези.
Хипертония - увеличеният мускулен тонус.
Проявява се при увреждане на пирамидния път с повишаване на контрактилния мускулен тонус спастична хипертония предимно на флексорите на горните крайници и екстензорите на долните, а съпротивлението на мускулите е както при затваряне на сгъващо се ножче еднократно съпротивление.
При увреда на палеостриатума има пластично повишен мускулен тонус и стъпалообразно съпротивление на мускулите като при зъбчато колело (при паркинсонизъм).
При процеси в средния мозък е повишен пластичният мускулен тонус и има децеребрационна ригидност,
а при менингит, поради менинго-радикуларното дразнене има вратна ригидност.
Координацията осигурява точните и плавни движения. Започва да се усъвършенства едва на 7-8 годишна възраст.
Отклоненията в координацията са:
-
дизметрия и
-
тремор в покой, интенционен, постурален или кинетичен
-
атаксия- периферна, задностълбцова, вестибуларна,малкомозъчна, корова
Дискоординационни нарушения има при увреждания в екстрапирамидната система.
Походката се изследва при движения на болния по права линия напред и назад с отворени и затворени очи.
Походката може да бъде:
спастично-паретична тип Вернике-Ман при пирамиден синдром;
атактична при координаторни промени от нарушена дълбока сетивност или вермисни, палеоцеребеларни процеси;
звездовидна на Бабински-Вайл при разстройство в координацията;
спастично-атактична;