ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЕПОС КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО ЧУВСТВО И СЪЗНАНИЕ

Може да се каже, че духовното развитие на нашия народ преди епохата на Възраждането най-добре е представено в неговите поетически творения, в многобройните и разнообразни народни песни, легенди, приказки и пословици. От всички тия произведения ние съдим за българския народен език и бит, за отношенията на българина към историческата действителност, сред която е живял, за неговото въображение и чувство, за неговата мисъл и воля, за неговия мироглед и морал. С други думи, в народното творчество се проявява с най-типичните си черти целият духовен облик на народа, цялото негово вътрешно развитие. Българските вековни традиции, непроменени от времето и политическите събития, с всичките си форми най-добре са се спазили в празничните песни, свързани със старинни обречи, в приказките и пословиците, а особено в битовите песни - в разнообразните мотиви па тия песни: любовни, сватбени, семейни, овчарски, жетварски, в тъй наречените тъжачки, в хумористичните песни, а също така в народните битови балади. С по-определен исторически колорит се отличават песните, в които са разработени събития из епохата на робството - такива събития, които рисуват отношенията между роби и владетели. В тях е проявено съзнанието за българската народност, обединена в една духовна цялост посредством езика, нравите и историята.

* Нашият исторически епос и Възраждането. Материали за историята на Българското възраждане. (CбHУHK, кн. 8, 1892, с. 419).

Нашият епос - главно юнашкият и хайдушкият - свидетелствува за едно национално съзнание, което никога не е заглъхвало, напротив: разраствало се е през време на робството и е вземало все поопределени очертания. Турското владичество, макар да е играло твърде отрицателна роля в политическия живот на южните славяни, е било от голямо значение за развитието на техния епос и което е по-важно, в своя епос българинът влага националните си копнежи, отразява оная мисъл, която по-късно, едва към края на XVIII и началото на XIX век, започва по-ясно да се оформява. Всъщност както нашият, тъй и целият южнославянски исторически епос трябва да се разглежда, от една страна, като резултат на национално съзнание, като свидетелство за него, от друга - като фактор, който поддържа и разширява това съзнание и внушава на народа патриотическо чувство.

Не те бъде погрешно, ако целият епос се разглежда главно като белег за духовното състояние на българина през време на робството. Факт е, че формата и съдържанието на народната българска песен са установени в едно твърде късно време; едва ли могат се посочи песни и изобщо народни умотворения, запазени в онзи вид, в който са се разпространявали преди робството - историческата съдба на народа е създавала нови поетически формации, поради което най-старите мотиви