Забравена парола?
Начало на реферати

Исторически клишета и исторически ралности


Мюсюлманският велможа Джунеид управлява последователно Никопол и Охрид, а неизвестен по име негов съвременник управлява в Търново. Тези ранни воеводи с широки, но доста неустановени военни и граждански пълномощия, заедно със своите военни свити установяват своята власт по места. Има и отделни случаи, в които български аристократи приемат исляма и са назначени за управители на османски области в Мала Азия. Най-типичният пример в това отношение е синът на цар Йоан Шишман Александър (Искендер).

На по-низово ниво първите представители на османската гражданска власт са кадиите, чието присъствие в дадена територия се схваща като белег за нейната принадлежност към османската държава. Първоначално броят на кадиите е малък поради нищожния брой на мюсюлманското население в българските земи. От историко-обществена гледна точка най-важната функция на ранния кадийски институт е не само да участва в правораздаването, но и да издава специални документи (хюджети) за легализиране на собствеността според нормите на шериата.

В онези български земи, които са гранични с останалия свободен християнски свят, а това е полосата от Скопие, през Видин, Никопол и Силистра, обстановката е твърде различна. В тях периодично нахлуват християнски войски (унгарски, влашки) и те стават арена на сражения и опустошения. Поради продължаващото в тях военно напрежение османската власт разчита на опростена и изпитана система на управление. Граничните територии са превърнати в уджове, които представляват бази за османски нахлувания в съседни християнски земи. Така например веднага след завладяването му Скопие се превръща в център на удж, управляван дълго време от наследствени удж-бейове: синове, внуци и правнуци на покорителя на града Игит паша. Скопските удж-бейове имат за задача да нападат християните в Южна Сърбия, Херцеговина, Босна и Южна Далмация. Първият скопски удж-бей и неговите наследници са се радвали на голяма самостоятелност. Игит паша е фигурата, с която контактува Дубровнишката република и с която той още в края на XIV в. преговаря за размера на търговските мита. Скопският удж-бей (или краищник, както са го наричали българите) поддържа контакти и с Венеция, от която получава годишен подарък от 500 дуката. От Скопие той подклажда междуособиците сред босненската властела. В края на XIV и началото на XV в., макар и за кратко време, Софийската област също получава статут на удж, чиито функции са прекратени с пренасянето на османската експанзия на северозапад. Подобен, изглежда, е и статутът на Видинската област, макар че територията на бившето Видинско царство никога не придобива толкова типичен характер на удж, както Скопско. Изглежда, една от причините за това е обстоятелството, че след 1396 г. османската власт се налага трудно и дълго време се запазва някаква форма на политическа автономия. В нея основна роля играе синът на цар Йоан Срацимир Константин, наричан в изворите император на България.

Доста неясна е обстановката в Никополско и Силистренско. Изглежда, и тук преобладават военните характеристики на османската власт, която е твърде аморфна поне в първите години от своето съществуване.

Нито един елемент от оскъдната информация за първите години на османската власт в българските земи и особено в периферните области не дава основание да се мисли, че още в края на XIV в. започва налагането на клacичecкитe османски военни и административни институции. Все още няма оформена санджакска военноадминистративна система. Османската данъчна администрация и тимарската институция тепърва ще се налагат и ще изграждат специфичния си облик. Поради всичко това в първите години и дори десетилетия от властта си османците широко ще използват заварените структури. Сведенията за привличане на българи и други балкански християни в османската данъчна и гражданска администрация са

Исторически клишета и исторически ралности facebook image
Публикувано от: ИВЕЛИНА ВЕЛИКОВА

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.