Историческата действителност и поведението на българите разкрити в първа част на разказа Една българка

В разказа Една българка Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите ва Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници. Яркостта, с която е смазан поривът им за свобода, и жестокостта на турците поставят на изпитание духа на българите. Голяма част от тях не могат да надмогнат страха си и не смеят да напуснат домовете си. Робската психика сде проявява и в нехайството, и в безразличието, с което част от населението се отнася към бунта на своите сънародници. На този драматичен фон изпъква поведението на баба Илийца, която решително и упорито отстоява молбата си пред турските заптиета. В диалога с тях проличава, че тя е храбра жена, добра християнка и жертвоготовна майка.

Историческата обстановка, изобразена в началото на експозицията, е напрегната, драматична. Тя служи за фон, който ще открои поведението на главната героиня и ще внуши, че стореното от Илийца е равностойно на подвиг.

Конкретността и достоверността на историческата обстановка са постигнати с определянето на времето и място на събитията, със съобщаването на имена и исторически личности и събития.

Обстановката в околностите на Враца е напрегната, защото турски потери обикалят непрестанно, издирват оцелелите в битката Ботеви четници и застрашават живота на всички българи, които дръзнат да помогнат на бунтовниците.

Обстановката във Врачанско е драматична и рискована. С бунта си четниците се противопоставят на вековното потисничество и провокират омразата и гнева на поробителите, които насочват яростта си към всички българи.

Авторът реалистично разкрива различното отношение на българите към историческото събитие. Не премълчава нито малодушието и страха, нито безразличието и нехайството.

Уплашени от мълвата за разбиването на четата и смъртта на Ботев, както и от сноването на турските потери, мъжете не смеят да напуснат домовете си, а по нивите работят само жени.