ИСТОРИЧЕСКА ЕПОХА И ОБЩЕСТВО

Политическата история * Общественото устройство * Икономическият живот * Частните сдружения и семейството

За промените, които настъпват в елинския свят в края на четвърти век пр. н. е., е прието да бъде винен Александър Македонски. Наистина причините преминават през неговата личност, чрез него се осъществява това, което много години по-рано репетират Лизандър и Алкивиад¹⁷. И наистина завоеванията на Изток и културно-историческият трус, който ги следва, са брънка в развитие, започнало преди повече от столетие.

Нужно е да се върнем назад от времето на набега на Персия, ускорил развитието на елинското самосъзнание. Това, което иначе щеше да се осъществи за век, става в десетилетие. Заплахата от Изток обединява гръцките градове. Единението продължава и след победата. Така бива вкусено удоволствието да се живее в пределите на по-широко пространство. Атинският морски съюз е първият опит за голяма държава, свръхидеята и целта на по-сетнешното елинско развитие. Първа усеща нейните предимства Атина. Ползвайки се от съюзната каса, тя разбира колко тесни са границите на собствения полис. Опитът за експанзия поражда големия конфликт със Спарта. В Пелопонеската война Атина загубва всичко, а победителката Спарта, която в началото на войната брани идеята за полива срещу атинската агресивност, накрая сама започва да изпитва удоволствие от това да разполага с ресурсите на пространство, по-широко от собствения полис.

Елинската история от първата половина на четвърти век пр. н. е. е плетеница от малки и големи конфликти, федерации, постоянно прегрупиращи се военни обединения. Една тенденция се наблюдава в събитията от това време -прекрачването на границите на града-държава. Има нужда от по-интензивен обмен между малките производствено некапацитетни гръцки държавици. Политическият мотив на тази тенденция към обединение е заплахата, изхождаща от Персия¹⁸. Подтиквана към експанзия на Запад от неефективността на стопанството си, държавата на Ахеменидите се вмесва в отношенията на гръцките полиси и препятства елинското обединение. Интересите на Персия и естественият

¹⁷ Спартанският пълководец Лизандър (V-IV век пр. н. е.), който довежда до победен край за Спарта
последната фаза на Пелопонеската война, и атинският политически деец Алкивиад (450-404 г. пр. н.
е.) развиват не само политическата идея за голяма държава, но и започват това смесване на родното
и чуждото, което предвещава амбициите на Александър Македонски за голяма държава, за смесване
на народи и обичаи.

¹⁸ В първата половина на четвърти век пр. н. е. тенденцията към обединение в гръцкия свят се
изразява в един своеобразен панелински патриотизъм. От подобна идея е воден в политиката си
спартанският цар Агезилай, на Запад тиранът на Сиракуза Дионисий. Това е любимата тема на
оратора Исократ, в чиито речи често става дума за панелинската война срещу варварите. Модели за
панелинството Исократ търси в митологическите образи на Херакъл, Тезей и Агамемнон. Тъй че
десетилетия преди действителните войни на Филип II и Александър с Персия идеологическата
платформа за воюването е готова. По тия въпроси Kеarst, Кар. V: Die national-hellеnischе Idee im
vierten Jahrhundеrt.

1