ИСТИНА

Не само истината като такава дава увереност,

но и самото нейно търсене доставя покой

Блез Паскал

Най-често истината се свързва с някаква съгласуваност между мисълта ни за нещата и самите неща. Тя може да има различни степени. Според най-претенциозните изисквания, истинното знание трябва да представя своя предмет такъв, какъвто е сам по себе си. Най-скромните се задоволяват с това, знанието да служи добре като инструмент за човешката дейност. Между тези два полюса ще подредим няколко теории за истината, които представят различни културни епохи и нагласи.

1. Истината като съответствие

Форми на съответствието

Според Аристотел истината казва този, който смята разединеното за разединено и свързаното за свързано, а се заблуждава, който мисли обратното на действителното положение на нещата. Това е изходната точка на т.нар. "кореспондентна" теория за истината. Аристотел характеризира като истинни или неистинни съчетанията на мислите. Става дума преди всичко за приписване признак на предмет. Можем да сбъркаме, ако свържем предмета с признак, какъвто той не притежава. А тези съчетания се извършват от ума. Истинността на знанието е неговото съответствие спрямо действителността. Според известния пример на Аристотел, ако човек е бледен, той не е такъв, защото хората правилно го смятат за бледен, а обратно - понеже той е бледен, те казват истината, когато твърдят, че е така.

Възгледите на Аристотел са близки на здравия разум. Когато говорим на всекидневно равнище за истинно знание, имаме предвид идеи, които изобразяват