ИСПАНИЯ ПРЕЗ XVI И НАЧАЛОТО НА XVII В.

В началото на XVI в. испански крал е Карл I (в същото време император на Свещената Римска империя под името Карл V). Той наследява короната от дядо си Фердинанд Католик и през цялата първа половина на века управлява най-голямата държава в европейската история с територия 2 000 000 кв. км в Европа и 6 000 000 кв. км в Новия свят Мексико и Латинска Америка. Тази обширна територия е резултат от усилията на експедициите на Христофор Колумб, Америго Веспучи и две поколения конкистадори. щедро финансирани от кралската институция. Макар че златото и среброто на Новия свят потичат към Испания, лошата система на стопанисване при дългите отсъствия на Карл I натрупва огромен държавен дълг.

Когато през 1556 г. короната е поета от Филип II Испански, син на Карл I, държавната хазна е празна. Богатствата от колониите са заложени при генуезки и германски банкери като гаранция по заеми, с които се издържа голяма редовна армия. Короната няма доход и от плодородните испански земи, защото по-голяма част от тях са собственост на църкви, манастири и благородници, освободени от данъци. Огромна част от постъпленията от Новия свят представляват задължителен кралски дял, поради което испанският крал се счита основателно за най-богатия християнски владетел през XV - XVII в, Испания изглежда централизирана монархия, но още от средните векове е разделена на няколко големи области с относителна самостоятелност Арагон, Кастилия, Баската провинция, Каталоня, Валенсия, Навара, Гренада. В първите години от управлението си Филип II се стреми да постигне пълно религиозно единство и подчинение в държавата си. Католическата църква по това време е с не особено стабилна позиция сред населението и авторитетът й е подронван от ереси. За да я стабилизира, кралят дава повече власт на Инквизицията (специализиран държавен съд от духовници) и я превръща в инструмент за подсилване на гражданската власт. Филип II се смята за воин на католическата църква". По времето, когато е в настъпление в Испания, в другите европейски държави Светата инквизиция играе незначителна роля. Борбата на Филип II за религиозно единство се превръща в религиозен терор. За кратко време повече от 1200 души загубват живота си и имотите си по обвинение, че са еретици. Интрига на Инквизицията са и гоненията срещу мориските (мюсюлмани, приели католическата вяра). През 1568 г. се стига до тяхното избиване и тъй като те са най-богатото население на Испания, ударът срещу тях е удар върху просперитета на държавата. Вдъхновен от лесната победа над мориските, Филип II решава да отговори на молбата на папата да освободи Западното Средиземноморие от турците. Решаващата битка става край Лепанто на 7.11.1571 г. и в нея участва великият испански писател Мигел де Сервантес.

Испанският крал е победител, но в същото време изпитва постоянни финансови затруднения и не може да изхрани войските си в Нидерландия. Това го тласка към авантюристична стъпка без добра предварителна подготовка предприема военни действия за превземането на Англия. През 1588 г. край Гравелин английската флота унищожава Великата армада на Испания.

Несполучливи са и войните на Филип II срещу Франция. Дългите му години властничество превръщат Испания в бедна държава, разорена окончателно от разточителството на следващия крал Филип III. Той си поставя само една цел да живее по-охолно от баща си. Някъде по средата на царуването му, започнало през 1598 г. и завършило през 1621 г., великата сила Испания е пред пропаст. Народът е изтощен от мизерия. На гърба на едно работещо семейство селяни чакат за изхранване 30 непроизвеждащи нищо благородници, военни, духовници и администрация.