Иронията прегпоставка и същина на Алековото творчество. Едва ли друг творец превръща до такава степен героинята в своя същност. Веселостта и смехът са най-често задаваните характеристики на текстовете и поведението му.

По самата си същност иронията слива плача със смеха, при това като идващи от самото познание за човека. Те са чисто човешки достояния и сливането им в единството на иронията вече я прави културен феномен. Тя става определена форма на човешкото общуване, в най-разлчна форма изпълват Алековото творчество.

Иронията изразява своеобразен аристократизъм на духа, бидейки свързана с образоваността. Затова не всеки би могъл да понесе иронията, факт, които създават Алековите врагове. Още повече, че Алеко прави сам себе си предмен на своята ирония в това се съдържа способността му да се дистанцира от себе си, да вкючи в игровата ситуация себе си, тоест ироникът подхвърля себе си на онази свобода и произвол, на които подхвърля и себе си.

Последният аспект от иронията е формата на играта. В качеството си на игра иронията е висша форма на свобода и има пречистваща сила. Като литературно средство иронията поражда фигури като литота, антифраза, хипербола и др.,което пражи изказа жив и динамичен.

Публцистиката на Алеко Константинов засяга основните теми на българската политическа и обществена реалност след Съединението: демокрацията и принципите, върху която тя следва да се изгражда; разделението на властите и особено независимата съдедна власт; отношението морал-политика и неговите поседици и роля при изграждането на тогавашната България; възхода и падението на аутсайдера на политическата сцена. Изходната позиция на Алеко Константинов е, че откровеността на идеите и принципите трбва да съвпадат с публичното политическо говорене, че словото трябва да осъзнава своята отговорнст. Позоцоята му се намира в остър конфликт със съвременния му политически живот и срещу демагогията на властта той противопоставя своето лекуащо слово.

Фейлетоните на Алеко използват формата на паратекста, като вкючват вместо мото цитати на чужда речна политически