ЛИС

Иронията на разказвача в повестта на Ивайло Петров Преди да се родя

Повестта на Ивайло Петров - Преди да се родя , представлява един нов , различен ,странен и ироничен поглед към ценностите в патриархалното семейство на село. Освен тази странност в повестта впечатление прави , това че разказвача е едно все още неродено дете. То знае какво се е случило в миналото , но също и какво ще се случи в бъдещето. Още с първото си изречение , той ни показва отношението към баща си и преобърнатите патриархални ценности.

- Баща ми , като мнозина в нашия род , не бе от умните Това е малка част от преобърнатия патриархален космос в повестта. Ивайло Петров ни показва един по нестандартен стил на повествования разказ за всичко преживяно от все още нероден човек.

С помощта на иронията , разказвача се разделя с ограниченията и в същото време с достойнствата на миналото. По този начин то с насмешка се отрича от невежеството, примитивността и грубостта. Иронията му обаче не изключва добронамереността към хората. Тя по скоро е бунт , срещу изостаналостта на един свят. Проблема за женитбата е проблем на главата на семейството , а не на жениха. Работата на младото момче е да продължи рода , това е дълга му към патриархалните традиции. Женитбата , обаче не е любов , а по задължение , за да има при бабата и дядото още две работни ръце.

С тънка ирония и насмешка той представя усилията на бедното семейство , но с големи претенции, да намери снаха на сина си. За тази си цел , те търсят момиче от друго село Могиларово. За търсенето на мома помага Гочо Патладжана , който има невероятен усет относно жените.

Зестрата и пазарлъците определят съдбата на младоженците , въпреки че брака им е уреден от техните родители.С голяма ирония е описано посещението на снахата. Как цялата къща бива изчистена , а когато снахата идва открива още боклук.

В повестта авторът представя образи и сцени , като изразява ироничното си отношение към тях. Писателят постоянно смесва картините от двата свята , този на бъдещето и този на миналото. Отнасяйки се с ирония и насмешка към миналото , той изпитва съжаление за изгубените вече загинали родови ценности. Разбира се с времето ценностите и традициите се изменят.В днешно време никой не краде моми , дори някои момичета сами отиват при избраника си , така да се каже сами се дават. Ивайло Петров не отхвърля и не отрича миналото си. Той не е убеден , че сегашния начин на живот е по добър от живота в миналото. Лирическият герой желае да се завърне в чистия и неопетнен детски свят.

- Върнете ми моето детство , върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка с бълхите и пъдарите , с тъмните нощи пълни с караконджули и конекрадци. Разказвача не би могъл да се чувства щастлив сред съвременните ценности , ако изобщо ги има.То е като едно дърво без корен.

Ироничният свят на Ивайло Петров в повестта с пълно основание може да се нарече свят на преобърнати ценности. Родът е духовния корен на всеки човек , но личността е тази , която трябва да избере как да живее.