Ирония един избор за поглед към миналото

(ЛИС върху Преди да се родя)

Повестта Преди да се родя е необичаен поглед към миналото, към ценностите на рода и устойчивостта на родовите традиции.Читателят вижда като през криво огледало патриархалния свят в неговата изостаналост, безпросветност и ограниченост.Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, в който се формират истинските човешки ценности и добродетели и който пази най-хубавото от националния характер, като остава символ на устойчивост и значимост.Но в повестта животът е представен под друга светлина.Благодарение на лекия непринуден хумор и искреността на разказваното авторът внушава без болка и озлобление своите истини за един свят, осъден да остане в миналото.

Иронията е основно средство на изображение в повестта.Бавно, стъпка по стъпка, Ивайло Петров рисува картината на селския бит, в който трайно са се настанили мизерията и мръсотията, пресметливостта и лукавството, невежеството, духовната ограниченост и хитростта.Но едновременно с това съществуват здравите човешки взаимоотношения, отговорността към близките, спазването на общоприетите морални норми.Чрез ирония и пародия авторът не просто осмива недостатъците на хората от миналото, а предлага на преценка представите им за устройството на рода. Абсурдният разказвач - нероденият още син, наблюдава и оценява от дистанцията на времето и пространството случващото се.Със своята необичайна гледна точка разказвачът едновременно е и участник в повествованието, и наблюдател на случващото се, и коментатор на събитията, и съдник от позицията на човек, който съпоставя модерния, бързо развиващ се свят с изостаналия селски бит.

Още в началото на повестта се преобръщат духовните ценности.Иронично е отношението на разказвача към предците му: Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от най-умните, но първата значима глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца". Родовите ценности сякаш са разколебани: уважение към родителите, почит към по-възрастните, спазване на родовата йерархия, послушание и подчинение.Това е знак за другомислие, за преоценка и съмнение.

Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото време въвежда в художественото повествование пародията, която иронизира традицията.Проблемът за женитбата и продължението на рода е проблем на главата на семейството, а не на момъка. Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце", споделя героят и той е длъжен да се подчини на тяхната воля.За тях женитбата е сделка и не е свързана с любовта, с дълбоките и трайни чувства.Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към патриархалните традиции.Новородените са практическа необходимост, полезна работна ръка.А това снижава традиционните ценности.Примитивно е и мисленето на пъдаря Доко, изразено в обръщението му към бъдещата майка: Тези дни ще имаш момче, значи! Ще има кой да ви пасе добитъка.

Търсенето на мома се превръща в истинско приключение.Със съдбата на двата рода се заемат Гочо Патладжана и Каракачанката, които Ивайло Петров иронично нарича двамата външни министри .Доста труд и усилия им костват, за да срещнат двамата млади.Според правилата на тогавашните традиции: бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата., за разлика от сега, когато младите се познават много добре.След като младоженците се запознават, между родителите започват пазарлъци за зестра.По време на пазаренето сватове и годежари наддават и се надлъгват кой струва повече и кой е по-богат.Това авторът иронично определя като състезание за пуешко надуване , за да разкрие наивната глупост и пресметливост на хората от миналото.Но всички усилия остават напразни, защото няма сделка.При тези обстоятелства всичко остава в ръцете на Гочо Патладжана.Той прибягва до един изпитан от времето обичай - открадването на момата.Тази проява на човешко насилие е доста разпространена в ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край.С ирония авторът говори за тъй наречения метод за безследно отвличане на момите .В повестта не само крадат момата, но и я объркват при кражбата.Това изразява разпространените в миналото невежество и неразвитост.Но с ироничният поглед Ивайло Петров открива същите недостатъци,