Проблемът за другостта и самотата в разказа Другоселец

Разказът е от сборника Женско сърце. И тук определяща е способността да се види другия, да се изяснят отношенията към него. В деня на големия христянски празник появата на другоселеца нарушител се превръща в изпитание за умението на хората да бъдат съпричастни и за техните предразсъдъци. В началото всички виждат чужденеца, който е посегнал на техния труд. Когато забелязват бедността му, отношението им се променя. Жестът на Торашко, който ритуално го прегръща и целува, разрушава образа на виновника и акцентира върху братството между хората. Ако преди това татар Христо яростно е питал: Бе, какви хора сте бе?!, то сега Торашко задава същия въпрос на съдниците: Какви хора сте вий?. Всъщност това е основното питане в разказа за морала на хората и за техните постъпки. Другоселецът става нравствена дилема, именно чрез различните си лица той е видян и като чужденец и враг, и като бедняк и брат.

Творбата на Йовков се интересува до колко трайни са връзките на човешката общност с ценностите. Внушението е, че реакциите на селяните са ситуативни (изменчиви). Те са зависими дори от темата на един общ разговор, или от една изпусната дума. Нещастието с кончето на героя за кратко ангажира вниманието на селяните и те проявяват съпричастие и разбиране. Но тези емоционални сближавания бързо са разградени от безразличието. В края на разказа Другоселецът е изоставен от всички, не го забелязва дори Торашко, радетелят за братството. Показателни са неговите думи: Не ща да знам никого.... Насаме с мъката си и звездното небе Другоселецът става поредният знак за принципната самота на човека в света.

21.01.2009г.