Йовковите герой в търсене на хармония

Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа. Изключителна дълбочина на художественото мислене и виртуозна изразителност се изискват за литературната реализация на такива фундаментални въпроси на човешкото битие като нравствената чистота и духовното съвършенство, съвестта и дълга, отговорността на човека пред другите хора и родината. Тези общочовешки послания на Йовковото творчество утвърждават изконни добродетели, които той е открил и почувствувал в душевността на българите в Жеравна и Добруджа.
В разговор за отношението на творчеството си към живота самият писател признава: Аз например съм живял тридесет години на село. През това време съм се оформил и съм определил отношението към живота и хората. От това време са всичките ми опити и наблюдения - целият свят, в който живея. В този свят съм във връзка и отношение и в моето литературно дело.
Белетристиката, създадена от Йордан Йовков носи в пълна мяра характерните черти на модерната епоха - специалния интерес към вътрешния свят на човека, към неговата психологическа и нравствена вселена, към дълбоките изживявания на индивидуалното и колективно съществуване, намиращи се отвъд рационалистическите описания и свидетелствуващи за неразривната връзка между човека и неговото битие, между индивидуалната човешка природа и нашата родова същност. Модерността е проникнала и в художествения метод на писателя - метод, отхвърлящ авторския произвол и изискващ персонажите да се развиват според своята собствена вътрешна логика, според принципите на естетическо развитие, произтичащи от обективираната културна традиция.
Интересът, съчувствието и състраданието на Йордан Йовков към реалните носители на нашия национален характер и техния живот с автентичните му радости, скърби и страдания, сродява писателя с такива творци като Тодор Влайков, Михалаки Георгиев и Елин Пелин, отсъствието на характеристичност и етнографски педантизъм, стремителното навлизане в същността на човешкото съществуване, изостреното внимание към колективната памет на народа ни и духовните основи на неговата история в голяма степен го отличават от предходниците му.
Йордан Йовков наистина пише за това, което добре познава. От добруджанското село, от местата на детството и младостта си той черпи теми и образи за своите произведения. Регионалният сюжет с присъщата му географска и историческа ограниченост се превръща под талантливото перо на писателя в голям нравствен проблем с национално и общочовешко значение. Като рисува бита и психологията на селяните от Добруджа, Йовков прониква в душевността на българина, постигайки осмислянето на съществени черти на човешката душевност изобщо. Много често мисловен прототип на Йовковите герои е самият творец. В редица създадени от него образи той разкрива най-съкровеното от своята възвишена българска душа. Собствената душевна красота и нравствените добродетели на обикновените хора писателят издига до равнището на универсални общочовешки истини.
Непосредствен наблюдател на живота в добруджанското село в началото на века, Йовков е свидетел на дълбоките икономически и социални промени в бита на нашия селянин. Рушат се старите патриархални традиции. Бързото развитие на икономическите отношения в селото се съпътствува от растящия глад за земя, от избухванията на неизкореними селски вражди, от ширещата се повсеместна нищета, от грубите нрави, грабежите, насилието... В живота на селския човек е настъпило нещо съдбоносно. Простотата, неизменността и идиличността на стария патриархален ред изчезват в миналото. Следи от някогашната примитивна красота и волност на живота са останали да