Йовковият ,,другоселец - чужд и свой
| Йордан Йовков | 2009-12-02 | 376 сваляния |
Йовковият ,,другоселец - чужд и свой
Разказът ,,Другоселец принадлежи кум сборника ,,Вечери в Антимовският хан. В него се разискват някои от осножните проблеми, характерни за книгата, а и изобщо за Йовковото творчество за отношението към другия и за човешката доброта, за способността да се откликва на чуждата болка и за умението тя да се съпреживява, за човешката самота и за човешкото страдание, въпреки съпричастието на другите. Както често става в Йовковите разкази, вниманието на повествователя не е съсредоточено върху драматизма на случката, а по-скоро върху начина, по който събитията се осмислят и преценяват. Образът се случва сякаш е един миг, в който жсияки прозират своята заблуда и реагират по нов, напълно протижоположен начин.
Заглавието на текста насочва към главният герой на разказа-другоселеца. Опозицията своя-чуждо е основополагаща в традиционното общество, според нея най-напред се преценява един човек. Почти винаги другостта се определя като нещо опасно, вредно, заплавително.
От друга страна, началото на текста изрично посочва, че е празник, а по време на празника човек напуска всекидневните си убеждения, устремява очите си към Бога, към своята съжест и към своята душа. Към темата за празника повествователят се връща и по-късно, преди завръзката за текста, като лайтмотив, като втори скрит план, на фона на който описаните събития придобиват нов смисъл. Така неусетнно заглавието и началото на разказа влизат в деликатен спор, който по-късно се превръща в проблемен възел на сюжета.
,,Другоселецът има дълга експозиция, в която времето почти е спряло. Празнияното в подчертано чрез художестжените детайли в началото на текста селяните са с чисти бели ризи, пременени, непривично изглеждащи без работа. Разговорите им са съсредоточени върху добрата реколта, която очакват. За мъжете в кръчмата това е най-важното, тя е смисалът на техните условия, в нея са техните надежди, затова трябва да бъде опазена.
Единственият, на когото спира своето внимание повествователят, когото описва подробно, е Торашко каменарят. Той се различава от останалите. За разлика от другите той не си изкарва прехраната с земеделие, а с вадене на камъни, за разлика от всички , които взимат разгорещено участие в спора за нивите той мълчи.
Оживлението в кръчмата изведнъж е прекъснато от полски пазач, който води със себе си човек. Появата на поляка с непознатия човек като че ли опредметява страховете на всички. Това, което забелязват най-вече е у непознатия, е, че е другоселец.
Тагове от реферата: исква, орника, някои, антимовският, ругосел, другосел, овковият, прина











