С какво ни трогва и завладява Моканина?

Съчинение разсъждение

Любомира Вълчева

Наред с голямото страдание и неугасващата надежда в разказа По жицата писателят Йордан Йовков поставя и идеята за човещината и духовната съпричастност.

Моканина приема чуждото нещастие със състрадание и болка. Осъзнава, че не може да премахне злината, но се опитва да намали горестта. Човешката доброта, хуманната отзивчивост и благородството го правят вълнуващ литературен герой. От случаен събеседник, той става съпричастен с чуждата болка, която завинаги остава в него. В края на разказа, в готовността си да обнадежди изпадналото в беда семейство, достига до горчивия и отчаян вик: Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!.

Още в мига когато Моканина вижда другоселеца разбира, че в душата на този човек има стаена някаква мъка. Несъзнателно, още с първата си реакция, проявява грижа към непознатия, бранейки го от кучетата. Художествените детайли на облеклото му подсказват, че бедността и мизерията са спътник на това семейство. Неумело зашитите кръпки говорят за това, че съзнанието на този човек е завладяно от грижи, които са различни от ежедневната грижа за външния вид. От пръв поглед личи противоречието между ръста и душевното състояние на селянина. Високата, едра снага е белег за сила и увереност, но при Гунчо остава усещането за безпомощност. Впечатлението от ръста: висок, едър човек беше, инак да го гледаш човек планина явно противостои на вътрешната му несигурност. Моканина разбира, че е от онези хора дето, и на мравята път струват!.Погледът на Гунчо издава, че мисли за друго, че някаква болка има в неговата душа:погледна овцете...задържа очите си над тях, но не ги виждаше. Жената е отпуснала краищата на ръченика, но не от жегата, а от нещо друго, което я мъчи в душата. Всичко това подсказва на Моканина някакво скрито нещастие.

Овчарят дава възможност на непознатия да разкаже за цялата грижа, налегнала душата му. Изслушвайки разказа на бащата, добродушният селски овчар, вижда отправения към него поглед, пълен със съчувствие и страдание. Сърцето му изцяло се отваря към голямата грижа, която носи със себе си семейството на Гунчо.