ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА

ЛУННАТА БОЛЕСТ НА МАЙСТОРА

В прочутата Йовкова творба Песента на колелетата" се разказва за ковача Сали Яшар, надарения от Бога майстор на каруци и звуци, който достига до хуманистични прозрения за смисъла на битието. Един внимателен прочит на разказа лесно би установил, че образът на героя е в много интересни отношения със символно натоварения образ на луната. Преображенията на лунната светлина по особен начин маркират промените в душевните състояния на Сали Яшар. Песента на колелетата" е творба за особеното майсторство на съдбата-ковач - на лунна светлина тя изковава фината сплав на човешките съществувания.

Повествованието непрекъснато акцентува върху двойствеността на героя като основна негова характеристика - той мъдро" се наслаждава на радостите на живота, но и се измъчва от горчивините на нерадостни спомени. Метафорично казано - единият Сали Яшар живее в слънчевия свят", а другият се терзае в лунния свят". В щастливите часове на почивката и насладата Йовковият герой е изправен сред почти пасторална картина - зелените поляни са наполовина в сянка, наполовина залени със слънце". В слънчевия свят Божиите твари опиянено извършват ритуалите на живота, там времето като че ли е спряло в безкрайната си при-родно-щастлива повторителност. Там са богатството и дарбата, вдъхновеният труд и пеещите каруци, самото ненап-регнато отдаване на ласките на света. Чрез образите на щъркелите тази картина" е метафорично обърната към божията благословеност на едно грижливо споделяне на съществуването. В спонтанността на грижата и в кръговратите на прибирането природният свят намира своята върховна ос-мисленост: Спокойни и важни, щъркелите се прибираха по салплъците, Сали Яшар ги гледаше как нахранваха малките си, след туй се оттегляха настрана, продумваха си сякаш нещо и като отхвърляха главите си назад, като че за да погледнат към небето и към Бога, гръмко и тържествено започваха да тракат с дългите си клюнове."

Но знаците на прехода, така характерни за изображението на Йовков, не закъсняват да се появят. Сали Яшар е внезапно изненадан от промяната" - полето е почерняло", а над хоризонта, сред разпилените мъгли от прах, беше се показал месецът, голям и червен, като нагорещено желязо". Именно изгряващият месец бележи обръщането на погледа -Сали Яшар преставаше да гледа навън и обръщаше мислите си към самия себе си." Прехождането от слънчевото" към лунното" открива темата за злочестините. Притежанията на героя - богатството, честта, славата - се оказват дълбоко проблематични, те не могат да бъдат ориентирани към нищо, което да ги осмисли - те са късните и ненужни дарове на безвъзвратно изтичащото време.

Каруците - вдъхновението и гордостта на Сали Яшар -разказват с чудните си звуци не друго, а ... как един човек може да бъде много богат, но и много злочест". По един впечатляващ нач:ин слънчевият" и лунният" свят са предположени в творбата: На баира, отдясно на царския път, където каруците, които се връщат от града, разсипват най-мелодичните си звуци, лежат в гробищата двамата му сина, два сокола." Гробищата са драматично въведени като контрапункт на песенния царски път", те са тъмната, опака страна на светлия свят на човешкото светуване. Двата образа маркират острия дисонанс между