ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ОБРАЗ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Първите си военни разкази Йовков започва да побликува през 1914г. във Военни известия, Отечество, Народ и армия, Звено, Демократически преглед,Събременна мисъл и др. През 1917г.ги издава в Разкази томпърви,а и на следващата година излиза итом втори. Още тук се проявяват трайни особености на неговия балетристичен стил. Като повествователна техника тези разкази се различават от по късните по откровенната си публицистичност, директна намеса и несдържана емоционална изява на разказвача. Но ако потърсим в тях световъзприемащите категории,върху които Йовков строи своя художествен свят,ще открием, че неговата удивителна цялост и единствотвото му започват от тези първи разкази. Дори в екстремната ситуация на войнота Йовков гледа на света с присъщото си спокойно съзерцание. Стилът при него е нещо повече от комбинация на повествователни похвати,той е особен поглед към света.

Още в ранните си разкази Йовков създава един тип герой,чрез който проявява разберането си за човека. Съзерцаващ,чудак и мечтател,взрян в себе си и заслушан в тайните ня света този герой е откритие на Йовков и до краяна творчеството му в различни въплащения той странства от разказ в разказ,от книга в книга. Докрая Йовков остава хипнотично взрян в белия цвят бял ескадрон,бели рози,бели цветя,бял карамфил,бяла кърпа,бели коне, бяла лястовичка,бяла вълчица. Бялото у Йовков не е само цвят. То е сияние,което обгръща света,за да скрие грозното в него. То е нагласа на потледа,която означава мечтателност. Белият цвят в творчеството на Йовков е цветът на съзерцанието и помирението,на надеждата и идеята за красота. Потопен в неговата светлина,светът на военните разкази на Йовков е етизиран и естетизиран. Още тук той създава една повече вътрешна,откриваща се пред духовния поглед на героя,в измеренията на бляна и мечтата,действителност. Дори сред грохота на боя героите на Йовков запазват тишината в душите си. Сред кървавите пожари на смъртта те са в бялята страна на щастливите спомени и мечтите.

Странно е,че заедно с белия цвят,тишина и спокойствие са думите,които най често се повтарят в тези военни разкази. За героите те са в състояние на духа,световъзприемащи категории. Мистичната вглъбеност и естетизиращата съзерцателност са особено присъщи на Йовков и се проявяват дори когато пише за войната, в която други автори виждат само разрушение,гибел и страдание. Йовков обаче тръгва от разбирането си,че всяко голямо страдание поражда и голяма любов (Земляци). Героите му остават чужди на насилието.

Култът към красота и любов е толкова силен у този автор, че дори войната, която

срива света, не е в състояние да го разруши. Даже Йовков вижда чрез странна красота,която съчетава в себе си близостта на опасностите с екстаза и мрачния устрем на смелостта (Белият ескадрон). А човекът, помирен със смъртта, спокойно шепне: Любов,само любов! (Последна радост).

За Йовков войната е екстремална ситуация,която изважда от човешката душа дълбоко скритото. Тя събира огромни маси хора,смесва индивида с едно поглъщащо го множество,но точно тогава той особено чувства съдбата си като