Чудомир

Йовчо и Данка

Не беше такъв човек дядо Драган Чакърът, ама - на! Докато беше жив, Бог

да го прости, и ктитор го избираха, и почит имаше между хората, и имотът

му имот беше, но като си отиде - баба Чакърка се завайка, запресвива се

от корем, прегърби се до земята, легна и не стана. Синовете му бяха

отдавна отделени, та цялата работа падна върху Данка, най-малката му

дъщеря, и Йовча Бумбала, мъжа й. Бумбалът беше кротък човечец, като

приведен зет, и малко слабоват в ума. Ратай го беше взел едно време дядо

Драган, хареса го, насили палавата си дъщеря Данка и ги задоми. За

работа е - чудо! Тури му в торбата един голям хляб, прати го с ралото в

полето и не му бери грижата! Ама инак си е вързан, неумятен е и остен не

може да си отсече като хората. Веднъж срещнал дяда Рача Чобана до

равнака, че носи една шарена хурка от гората. Написал я дядо Рачо,

нарязал я на кенета, че я изтънил горе в къжела - и бурмалия. Гледал я

Бумбалът, въртял я насам-натъй, чудил се, па си погледнал ръцете,

проточил ги напред и рекъл:

- Златни ти ръчички, дядо Рачоо!... На, и аз ги имам две, пущините, като

мечешки лапи са, ама освен да чупят големи комати, за друго ги не бива!

- И си отминал с въздишка.

Колкото беше работен и добър Бумбалът, толкова дяволита и мързелива беше

невястата му. Чорбаджийска щерка нали е, не й се ходи на поле! Все

работа си намира в къщи, на болна се преструва и рядко на нива ще иде.

Весден митка из селото като вретенарка циганка. Оттук изпроси нещо, там

я почерпят ракийка, все за пуста плюсница мисли. Пък да й проличи, да

речеш, нещо по снагата, а то дребно, тънко и изметнато като дъска.

Остане ли в къщи, цял ден тършува по тавана, из долапите и полозите. И

то да е само из техните, иди-дойди, ама вземе, че се провре през плета

като невестулка и хайде на Лаля Мандала в двора. Претръска каквото

намери и оттам през комшулука, че у бабин Керини. Като събере една

престилка яйца, занесе ги на дюкяна. Хаджи Дончо ги прегледа едно по

едно в шепа срещу слънцето, върне й замътоците и полозите, а за

останалите й напълни едно шише с ракия и я изпрати по живо, по здраво.

Ей, нищо и никаква животинка я гледаш, ама пий ракията, ти казвам, като

циганин суроватка. От Минча Калайджията повече я пие, окото й не мига!

Като престанаха да носят кокошките след Димитровден, почна пилетата да

продава пък. Бе гледа Йовчо заран, брои ги - намаляват и намаляват!

"Лисица трябва да е" - мисли си и взема от Коля Русин капана, та го

залага под сливата до дръвника, гдето нощуват кокошките. Хубаво, ама

една вечер да забрави и като отишъл да събира съчки за огъня, да вземе

да се насади в средата, та щял да му откъсне краката, както бил бос.

Два месеца с чисти трици ги налагаха и ги мазаха със сладкия мехлем.

Есенес, даде Господ, родиха сливите и си свариха цял гюлов казан с

ракия. На кака Данка й светнаха очите от радост и почна без мярка да пие.

Като орал на Синьовец един ден, Бумбалът си счупил плъзицата на ралото,

изпрегнал воловете, вързал ги под крушата и се запътил за село да търси

нова. По голям обед още си дошъл в село, отворил врачката и намерил жена

си простряна на двора до купището със запенена уста.

- Какво правиш тук мари?