ЙОРДАН ЙОВКОВ

Иван Сарандев

Роден в с. Жеравна, Сливенски окръг, в семейството на Стефан Йовков и Пена Бойчова. Детските и юношеските му години преминават в Жеравна, където завършва основното си образование. През септември 1897 г. постъпва в Първа мъжка софийска гимназия. Тук неговият учител по литература, поетът Иван Грозев, му предсказва бъдещето на писател, "надарен с тънка и дълбока наблютелност и език с жива изразителност". След дипломирането си се завръща в Добруджа и става учител /1900/. През януари 1902 г. постьпва в ШЗО в Княжево. По време на престоя си в школата публикува и първата си творба - стихотворението "Под тежкия кръст" (в. Съзнание, 26.Х.1902 г., бр. 9). След завършването й се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на бащата осуетява следването му. Настъпва времето на учителстването из различни добруджански села. Тук го сварват войните. Мобилизиран е и участва като кадрови офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След приключването на сраженията се установява в София и започва работа като редактор в сп. Народ и армия". Тук публикува поредицата от очерково-документални творби за Балканската и Междусъюзническата война. След едно годишен престой на южната граница по време на световния конфликт е командирован в редакцията на Военни известия". През есента на 1918 г. се запознава с бъдещата си съпруга Деспина Колева, за която се оженва в края на годината. След Втората национална катастрофа е принуден да мине границата нелегално и да се установи във Варна. Започва най-трудният период от живота му. Благодарение на застъпничеството на неговите приятели в София е назначен за редовен сътрудник по печата" в българската царска легация в Букурещ. В румънската столица престоява до есента на 1927 г., след което се завръща в София. Настъпват последните десет години от живота му - време, изпълнено с непрестанен труд и изтощително напрежение. Заболява от неизлечима болест. По съвета на лекарите отива на лечение в Хисаря, но тук състоянието му рязко се влошава. Пренесен в Пловдив в католическата болница и опериран по спешност. Двадесет и четири часа по-късно Йовков почива на 15 октомври 1937 г.

Един от първенците на националната ни литература. В развитието си като творец Й. преминава естествените етапи, които чертаят единствено вярната посока - от националното към общочовешкото. По този начин сътвореното от него се включи в процес, който надхвърля рамките на българската художествена литература, за да се съизмери с постиженията на европейската и световната художествена мисъл. Й. дебютира като поет. От 1902 до 1911 г. публикува в различни периодични издания 31 стихотворения. Лириката му не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотивите. Започнал като социален поет, по-късно трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Първата си белетристична творба - Овчарова жалба", с подзаглавие старопланинска легенда", отпечатва в сп. Просвета" през 1910 г. Годините, прекарани по фронтовете на трите войни,