Йордан Йовков Последна радост

Първият сборник с разкази на Йордан Йовков се появява през военната 1917г и веднага привлича вниманието на читатели и критици.За две десетилетия творческа дейност писателят се утвърждава като един от най-ярките и талантли-

ви творци в българската литература.

В своето творчество Йовков създава един нравствено-красив и хармоничен свят,чиито герои са носители на висши и вечни добродетели. В разказите си писателят изразява общочовешкото и непреходно-българското,неизменното в променливостта на всекидневието.В центъра на изображението е човекът с неговата душевност-мисли,чувства,интимни преживявания.

Йовковите герои са морално красиви,защото са изпълнени с доброта и състрадание,с готовност да се отзоват на чуждото нещастие и да помогнат безкористно.Те са въплъщение на авторовия идеал за себераздаване и добротворство.Художественият свят,който изгражда авторът,е цялостен - в него съществуват едновременно мъката и радостта,страданието и милосърдието,отаянието и поривът.

В началото на 1920г е публикуван разказът Последна радост творбата която с необикновена емоционалност разкрива специфичното йовковско отрицание на войната. Последна радост описва войната като разрушителна стихия, унищо-

жаваща човешкото. Чрез описанието на смазващото ежедневие на фронта,където холерата и гладът убиват преди курщумите,Йовков внушава своето хуманистично послание войната е противоестествено явление,затова трябва да се отхвърли от

човечеството; животът е единствена ценност и трябва да бъде изпълнен с повече любов,красота и радост. Този идеал читателя открива в действията и мислите на

отделните персонажи,във взаимоотношенията между героите,в пейзажните описания.

Разказът е разделен на десет отделни откъса,разпределени равномерно- пет части за мира,пет за войната. Началните моменти разкриват мирния живот в идилично провинциално градче. В центъра на изображение на творбата е сблъсъкът между обикновения делничен свят и света на войната. Посредник между двата свята е продавачът на цветя малко смахнатият поет Люцкан.

Той е особен тип герой странен и човечен,неприспособим и чужд на средата си,озарен от свой вътрешен мир,който по особен начин бележи живота му. В ду-

шата си Люцкан носи преклонение пред светята и красотата. Той излъчва детска романтичност и мечтателност,незлобливост и невъзможност да проумее и да пред-

види злото. За него денят, когато таблата му е пълна с цветя,е празник. Цветя-

та за героя не са стока,те са красота,радост.

Писателят рисува делниците и празниците,личните драми и любовта,тъжните и смешните истории,с които е изпълнено предвоенното градско битие. Между стоки-

те и парите,между сметките и печалбите се появява Люцкан,съществуващ чрез младостта и любовните трепети на околните,заради красотата на цветята,които

не толкова продава, а подарява или просто иска да напомни за тяхната особена ценност. Героят въплъщава човешката потребност от расота,която неизменно трябва да присъства край полезното и правилното.

Но започва войната. Тя бележи огромното несъответствие между обикновения

Човешки живот и нейните противоестествени закони. Люцкан,който не се вписва