Йордан Йовков - По-малката сестра

По-малката сестра е разказ за силата на всеотдайната обич и за магията на красотата.Това са вечни категории и не само човека ги притежава.Тук в разказа са показани чрез двете кобилки.Първото представящо ги описание е направено така ,че да подчертае дивата им,непокорна красота.Те са неопитомени,току-що хванати с ласо,навикнали на свобода, диви.

Наистина бяха хубави - обобщава Йовков и поставя красотата и свободата толкова близо ,че ги превръща в синоними.

Описанието е направено през очите на чичо Митуш и слугите, които ги гледат.И така както човешкото око може да види и оцени красотата,хората се любуват на двете кобилки и откриват

ту една,ту друга черта от нрава им. В близкото си живеене с животните хората виждат у тях черти присъщи на човека.Върху безсловестната хармония на такова общуване е издраден разказът.

Въплъщение на красотата в разказа е Айя.Йовков я рисува винаги в движение,чрез натрупване на глаголи.Красотата на Айя е в нейното непокорство ,в дивата и ,буйна природа.

тя се подплаши , извъртя се и удари на бяг ,но срещна каменната стена ,започна да се лута и да бие гърдите си о нея

Когато хората опитомяват красотата ,когато я превтъщат в полезна впрягат кобилките в каруца,тогава Айя ,по-буйна и по-жива от двета ,отново е показана чрез танца на непокорството:

Айя се противеше,скачаше,разтърсваше глава.

Всички описания на Айя са направени чрез движение. Айя препускаща с високо вдигната глава,Айя,която не иска да приеме принудителния си затвор: дърпаше се ....обръщаше се .....очите и ,изпълнени с светлина,с огън.....гледаха все към вратата,все към светлото навън.

И ако Айя е въплъщение на дивата,непокорна красота,другата кобилка е самата всеотдайна и търпелива нежност.Докато Айя е дива и буйна,черната кобилка е търпелива и сдържана.Тя следва Айя като че иска да я успокои и заварди.Забравя за собствените си страдания.Забравяше казва Йовков и придава на поведението на кобилката човешки смисъл.Покорството и е по-скоро грижа за Айя,грижа като за по-малка сестра.

Единствено човека може да изкаже нежността си ,но не само той може да я изпитва и когато я открие у безсловестните ,това го сближава с тях: