Забравена парола?
Начало на реферати

Йордан Йовков - По жицата - Бяла лястовичка ... има ли я


ЙОРДАН ЙОВКОВ - ПО ЖИЦАТА

БЯЛА ЛЯСТОВИЧКА... ИМА ЛИ Я?



Йордан Йовков твърди, че в основата на всичко, което е създал, стои негово действително преживяване. Каква ли болка е изпитал писателят, когато прочита във вестникарските хроники за появилата се бяла лястовица в Казанлъшко. Според народните вярвания, всеки болен, щом я види, оздравява. Това необикновено явление предизвиква интереса на хората, подгонени от своите неволи и грижи. Богатото въображение на писателя пренася действието в познатата и обичана Добруджа. Така се ражда един от най-хубавите му разкази - По жицата.

И семейството на Гунчо тръгва да търси вълшебната птица на изцелението, защото последната надежда, която му е останала, - е да вярва в ... чудеса. Като добър народопсихолог, Йовков правдиво разкрива оптимизма на българина, а като писател той рисува една реалистична семейна трагедия. Действително ли нашият народ вярва в съществуването на бялата лястовица? Има ли я? Отговор авторът ни дава, като изяснява отношението на героите към чудодейната птица. Той ги оставя да се самоизявят чрез своите думи и постъпки и да действат, съобразно логиката на характера си.

И тръгва каручката на Гунчо по прашните добруджански пътища. В нея седи угрижената майка, а на черни възглавници е полегнала болната Нонка - единствено дете на семейството, което то успява да отгледа, след като две-три" деца му умират. Нонка непрекъснато се взира в накацалите по телеграфните жици лястовички. Тя е убедена, че там, сред черните им посестрими, ще зърне жадуваната бяла птица и ще намери своето спасение. Надеждата свети в очите й ... още светли, още млади и усмихнати", които контрастират с восъчно бледото й лице. Когато Гунчо казва на Нонка, за да не убие надеждата й, че Моканина е видял бялата лястовичка, ясните очи на момичето се изпълват с нова светлина, с нова надежда за спасение. Ще я видим ли, чичо?"- пита то. С един ярък детайл и с точно подбрана реплика големият писател-психолог разкрива какви силни чувства, какъв страстен копнеж за живот се крият в това гаснещо тяло.

Образът на майката само е скициран. Безмълвна, с отпуснати краища на черния ръченик - символ на страданието, тя не гледа към телеграфните жици. Жената седи превита", вглъбена в своята мъка. Думите на Моканина, че е видял лястовицата, не я изпълват с радост. Тя стисва очи и заплаква. С каква убедителна сила е разкрита нейната драма. Любящото майчино сърце е готово да повярва в небивалици, но трезвият й разум не може да бъде излъган.

А какво е отношението на Гунчо към съществуването на бялата лястовичка? Пред Моканина той на два пъти споделя, че не вярва в това. Тогава защо е тръгнал да я търси? Гунчо обича безкрайно много своята дъщеря. Отделял е от залъка си, за да я отгледа. Когато Нонка заболява, с оскъдните си средства я води на доктори. Този грижлив, всеотдаен баща разбира, че вярата в целебната сила на бялата лястовичка е единствената опора, която крепи духа на тежко болното му дете. Може ли да лиши любимото си чедо от последната надежда за спасение! С колко доброта и бащинска нежност е изпълнен този едър селянин с оръфан пояс и риза, цялата в кръпки! Колко мъка има в блуждаещия му поглед и в тези треперещи мазолести пръсти! И как затрогва привидно бодрият му глас, с който иска да убеди Нонка, че Моканина е виждал лястовицата! Живял дълго на село, Йордан Йовков познава богатата душевност на обикновените хора от народа. Това му помага да извае с толкова обич образа на този селянин. Мотивирайки така убедително несъответствието между вижданията за бялата птица и постъпките на нещастния баща, писателят ни загатва и за нещо, дълбоко стаено в душата на Гунчо. Това е плахата вяра в божия промисъл, единственият спасителен лъч сред бездната от. отчаяние. Някъде в подсъзнанието си този добър и правдив човек може би се надява, че има някаква висша справедливост. Не е възможно съдбата да е така незаслужено жестока към него и семейството му.

В разговора между Гунчо и Моканина проличава и отношението на Моканина към символа

Йордан Йовков - По жицата - Бяла лястовичка ... има ли я facebook image
Публикувано от: Стоян Железов


Подобни материали