Йордан Йовков

(1880 1937г.)

1. Жизнен и творчески път:

Йордан Стефанов Йовков е роден на 09 Ноември 1880г. в град Жеравна. Баща му Стефан е заможен общественик, а майка му Пена има голяма страст към фолклора.

По късно семейството се изселва в Добруджа, но Жеравна остава завинаги един носталгичен спомен и по спомените за нея Йовков написва сборника с разкази Старопланински легенди.

Първоначалното си образование Йовков получава в Русе и Котел, а по късно завършва Първа мъжка гимназия в София. Записва се в школата за запасни офицери в Княжево и след завършването й учи един семестър право в Софийския университет. Преждевременната смърт на баща му го принуждава да се върне в Добруджа и да стане учител.

Двете национални катастрофи Йовков преживява като участник в Балканските войни като командир на рота. През Първата световна война е военен кореспондент, раняван е (в сражението при Гевгели) и е отличен с ореден за храброст. Впечатленията му от войните намират своя израз в сборника с разкази Земляци.

Между 1920 1927г. Йордан Йовков работи в посолството ни в Букурещ като легационен секретар и поради смяна на правителството през 1927г. е понижен като расилен (слуга). Същата година Йовков напуска. След 1927г. се установява в София, където пише късните си разкази и повечето от драмите си. През последните две години от живота си Йовков боледува от жълтеница, която прераства в рак. Умира на 57-годишна възраст по време на операция в католическата болница в Пловдив през 1937г..

По известни произведения:

• Разкази в два тома (1917 1918г.);

• Повестта Жетварят (1920г.);

• Сборника с разкази Старопланински легенди (1927г.);

• Сборника с разкази Вечери в Антимовския хан (1928г.);

• Сборника с разкази Женско сърце (1935г.);

• Сборника с разкази Ако можеха да говорят (1936г.) Йордан Йовков е и анималист;

• Драмата Албена (1930г.) Йордан Йовков е и драматург;

• Комедията Милионерът (1930г.);

• Драмата Боряна (1932г.);

• Романът Чифликът край границата;

2. Особености на Йовковия разказ:

Йордан Йовков е третият белетристичен връх след Иван Вазов и Влин Пелин. Той пише разказите си в продължение на тридесет години, като се отличава от предходниците си по това, че се стреми да ги съчетава в цикли. По този начин те се свързват помежду си и това дава възможност една тема да бъде разгледана по пълно. Търси се общото в разказите от един цикъл и това става по два начина: първият е чрез общо пространство и време (Вечери в