Йордан Йовков

Възможни заглавия, които са се падали през годините:

1. Прекрасното у човека в творчеството на Йордан Йовков

Нравствените послания в творчеството на Йордан Йовков

В историческия развой на българската литература творчеството на Йордан Йовков има свой специфичен и оригинален принос. Едновременно изява и на демократично-реалистичната традиция, и на съвременните, модернистични търсения на тогавашното изкуство, то представлява убедително доказателство за това как от народностната и по форма, и по съдържание художествена основа може да се достигне до универсалните, общочовешки и непреходни идейни внушения, изравняващи националната литература с най-високите достижения на световната култура. В съвременните усилия на българина да намери своята вярна и щастлива пътека към общия човешки дом за добротворство и разбирателство, прочитът на Йовковите произведения обещава една успешна нагласа. Осъзнал ролята и значението на общочовешките ценности, този голям разказвач прониква в битието на българина, но през призмата на личностния и родовия морал, изследва човешките взаимоотношения, анализира ги, изправя ги пред сложни нравствени проблеми, пред съда на съвестта. Героите му носят българско съзнание и душевност, формирани през историческите тегоби в неговото отечеството, но общностното и личностното съзнание се градят в сблъсъка между добро и зло, за да открият своята орбита и установят хармонията със света. Изконно българското духовно битие налага художествената матрица на Йовковия свят, за да надрасне до проникновения, които имат извъннационален, непреходен, универсален характер. Отрицанието на войната като начин да се решат междудържавни или общностни конфликти, магията на любовта, възвисяващата сила на красотата в човешкото тяло и душа, в отношенията между хората и поколенията, житейският избор в трудни или сложни ситуации, социалните и човешки драми на българина насочват психологическите ориентири към общочовешкото и надвременното. Подобно на Пенчо Славейков писателят търси човека и у звяра. В Йовковото художествено виждане за света българската вековна традиция е пречупена през една нова поетика, твърде модерна за времето си. Митологичното съзнание на българския народ и фолклорното осмисляне на битието особено изкусно съжителстват с универсалната нравствена доминанта сътворяването на доброто като символ на съществуванието. Отрицанието на злото в етичен и естетически план укрепва ценностната система на индивида, поставя темелите на Йовковия свят. Писателят възпява човешката красота и доброта, способността да се вярва в човека и да се брани тази вяра като гаранция за хармонията в битието. Йовковият етичен модел за човека е щастливо наследство от родителите му Стефан и Пена Йовкови, жеравненци, които с обич и всеотдайност отглеждат своите деца, за да израснат като личности с най-доброто от родовата памет. Достолепието на бащата общественик, училищен и църковен настоятел, добър стопанин на обширни земи в Добруджа, възпитава в малкия Йордан чувството за дълг и отговорност. Към света на приказките и легендите, българските предания и народните песни го отвежда майката жизнелюбива и силна жена, която формира в съзнанието на