Но делото велико да стане

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла императорски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика,живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг (1765-1768). Но юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване , прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг, са в духа на модерната тогава изящна поезия в стил Рококо.

През 1770 г. Гьоте получава степента доктор по право и няколко месеца практитува в съда в град Вецлар , след което отново се завръща в родния Франкфурт.

Ранното творчество на Гьоте по-късно вдъхновява следващото поколение немски поети романтици -Новалис, Николаус Ленау и др.

Страданията на младия Вертер и Гьоц фон Берлихинген донасят огромна слава на автора си. В дома на Гьоте се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на провинция Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Август.Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар.Поетът постъпва на служба към княжеския двор, получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, после е назначен за първи министър. Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер.През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибар, Горския цар, Певец, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като затихваща знаменитост. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.Съприкоснованието с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завряща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - великолепните Римски елегии (1790), посветени на съпругата му Кристине Вулпиус; епичната поема Херман и Доротея (1797); драматугичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхем Майстер - години на странстване, както и Отричащите се (1821), мемоарна-автобиографична книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други. Ваймарското академично издание на неговите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г. се съсътои от 143 тома.

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен лидер в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като