Йоан Екзарх. Човекът като център във вселената според Йоан Екзарховия Шестоднев

Времето през което управлява цар Симеон (893- 927) отдавна е характеризирано като Златен век на средновековната българска държава и на средновековната българска култура.

Симеоновият Златен век на българската култура е резултат от отприщването на българския народностен дух след въвеждане на българската държава в кръга на християнските народи. Без никакво съмнение именно в рамките на религията през Средните векове е реализирано всякакъв вид знание; в рамките на религията и под формата на ереси е закрепено цялото антично знание. В религиозната поезия и проза се откриват елементите на античната метрика и начин на писане. Църковният автор от Х и Х в. се запознава не само с възгледите на античните философи; техните схващания той усвоява и посредством четене и изучаване творчеството на предшестващите го християнски автори като Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Йоан Дамаскин и др. Представителите на Охридско- Преславската книжовна школа разкриват неизчерпаем запас от културно- творческа енергия. Към този кръг от писатели в периода на Златния век на българската култура принадлежи и Йоан Екзарх.

За него липсват биографични данни. Това дава основание на изследователите да правят предположения за произхода му и за неговото образование. Безспорен трябва да се смята фактът, че Йоан Екзарх е един от създателите на старобългарската литература, в която се откриват чертите на бързия подем на мисловната дейност на българите в края на Х и началото на Х в. У Йоан Екзарх преходът от писане с черти и резки е голям. Този факт сам по себе си говори за засилено културно развитие сред българското общество. Може да се предполага, че той е придобил образованието си в известната по онова време Магнаурска школа в Цариград. В Българската държава след покръстването и особено след учредяването на българската църква, са отворени школи, в които отначало преподаватели са изпратените от Константинополския патриарх духовници гърци, а след това тяхното място е заето от духовници българи. Йоан Екзарх е един от тях. Той съзнава високото място и значение на преподаваното от него знание и отговорността, която носи този, който го преподава или прави достъпно чрез преводи от гръцки език. Това знание се състояло във вярното разкриване и предаване истините на християнската вяра. Старобългарският автор има задължението не само да популяризира