Дрехите на поезията

Обект на поетическата интерпретация в текста на стихотворението е японският филм . Първите два стиха на творбата сгъстяват кинематографичческия разказ до метафорите на голия остров, на двамата, както и на действието,което извършват. Представен по този начин, филмът се разкрива като аналогичен и непрекъснат израз на една оголена, бедна и поради това неинтересна действителност.Този кинематографически език е неразбираем за публиката. Повторението на епизодите и кадрите в тях са привидно лишени от действие и не носят забавление. Публиката се оказва непривикнала към необичайната стилистика на японския филм.за нея гледна точка, от която се наблюдава регистрираното пространство, е е ограничена и поради това неудоволетворителна.

Кадрите следват монотонно и това предизвиква състоянието на досада у публиката.Стиховете лаконично го потвърждават:

Това е филмът.Друго няма.

И вий скучаете край мен.

Съществува още една причина филмът да не бъде разбран. Очакванията на публиката са излъгани. Нейната културна идентичност е провокирана. От нея се изисква да разбере един неразбираем живот чужд, далечен; представен като повтарящо се изнемогващо усилие. Нещо повече публиката сякаш не е изправена пред въпроси , които да предизвикат размисъл и отношение. С други думи: зрителите не виждат дори това, което филмът им показва. Той представя света оголен, лишен от бляскавост, първично суров и неконфортен, а зрителите го възприемат буквално като такъв.

Филмовото изкуство обаче не регистрира последователността от определени действия, извършени от човека , а акцентира върху техния смисъл. Това се осъществява чрез жеста, поведението, лицето, очите, безмълвието на филмовия персонаж, различните планове, в които е представен той. Публиката в киносалона не разбира работата на тези техники и реагира неадекватно: монотонността предизвиква скука, а сълзите на плачещата жена смях.

Централната, трета строфа на текста, задвижва полемичните инструменти на поетическия език, които защитават изкуството. Текстът изгражда своята тълкувателска мрежа, обвинявайки анонимната публика в духовна голота. Както голият остров трябва да бъде напояван, за да израсте върху него животът, така и изкуството полива изсушените от всекидневието чувства на човека ; за да го върне към изначалните въпроси за съществуването и усилието, което прави той, за да поддържа и развива