Петя Александрова 11е клас 19

Интерпретация на Пиянство на един народ

Из Под игото от Иван Вазов

Главата Пиянство на един народ е идейноемоционалната кулминация в романа Под игото. Тя е своеобразно лирическо отклонение, в което Вазов дава своя синтезиран философскоесеистичен коментар. Основната художествена линия тук излиза на преден план, за да бъде конкретизирана и обособена. Пиянство на един народ разкрива на читателя метаморфозата на народния дух.

Главата започва със съпоставка на природната картина и душевното състояние на българите. Напредването на пролетта е в унисон с раздвижването в революционното кипене. Вазов изгражда неподражаема звукова виталност, сравнявайки пробуждането на сезона и хората с вулкан, който издава глух тътен, предвестник на избухването.

Авторът визуализира динамичната масова подготовка на въстанието, изреждайки инициаторите на тази подготовка в градация. Ентусиазмът на народа е инспириран от апостоли-проповедници, предтечи-сеятели, калугери-светци. Най-връхните персонажи в тази стълбицата (Паисий и Левски) са хора, добре познати на всички слоеве от обществото. Вазов вижда тяхната благословия като покровител на бунта.

Миналото присъства в контраст със събитията от новия възнегодувал делник. На фона на отминалата боязън и безусловно покорство със стихийна сила изпъква готовността на народа за борба. Отдаден на светлия идеал, всеки родолюбец е решен на саможертва: Кажеха ли му: бъди готов, трябва да мреш! черковата даваше попа си, школото даскала си, полето орача си, майката сина си.

Дори чорбаджиите, представителите на социалния елит са въвлечени в общото въодушевление. Жигосаната класа не участва изцяло, но и не пречи, което в този етап от революционното движение е изключително съществен момент. Със своята буйна, непокорна нравствена нагласа и непререкъснатата си проосвободителна дейност част от сънародниците ни завъртат колелото на историята. Вазов намеква, че благосклонността на чорбаджиите към тези българи е форма на патриотизъм.

В приготовленията вземат участие хора, различаващи се по пол, възраст, образованост, имот и занятие. Обрисуван е всеки елемент, чието значение във въстанието е първостепенно: набавяне на храна, провизии, бойно снаряжение, ушиване на знамена, координационни пратеничества между селищата. Дори децата изоставят игрите, привлечени от вездесъщия ентусиазъм на възрастните.