Забравена парола?
Начало на реферати

Интериор 4 курс


3. византия

Това е епохата на феодалната об-ществено-икономическа формация. Все поупорито се налага типът на църквата с купол, опрян на вътрешни стълбове, или т. нар. кръстокуполна система. Интериорът на църквите е красив и параден. Корабите се делят от колони, изсечени от ценни видове камък или мнoго често пренесени от разграбени антични съ-оръжения. Аркадите включват специфично високи колони с капители, които напомнят нa кошници.Църквата "Св. София" в Константинопол е най-крупното куполно съоръжение на епохата.Тук за първи път в големи мащаби се спояват в един но цяло елементи от трикорабната базилика, центричния куполен обем и перистилното пространство (вътрешния двор). Куполът на централния кораб има диаметър 31,00 т. Повече от сто огромни колони, изработени от порфир и малахит, поддържат арките. Стените се облицоват с полихромен мрамор, а отворите в тях се орнаментират. Богатите мозаични фризове илюстрират сцени от христи янската религия или живота на императорите и техните фамилии. Изображенията носят белезите на условността. Позите са твърде статични, а фигурите имат деформирани, издължени пропорции. Към IX в. развитието на кръстокуполната църква бележиголямаустойчивост,катоплановотой разпределение се вписва в квадрат или правоъгълник. Богатството на интериора е многократно по-голямо от това на екстериорното решение. Подът и цокълната част на вътрешните стени се покриват с мраморни плочи, а горната им зона и сводовете - с плътен "килим" от смалтови мозайки. В отделни случаи мозайките се заместват от фрескови стенописи. Като наследници и продължители на древноримската култура византийците запазват цялата римска мебелировка на жилището. Те, както и древните римляни, правят своите мебели от дърво, мрамор и метал. Използуване то на неимоверни количества от скъпоценни материали започва да преобладава в мебелно то производство. Мебелите за сядане за висшите духовни санове са масивни мраморни кресла (тронове) с богати и тежки форми. Украсата съдържа пре работени антични орнаменти, инкрустации от злато и цветни камъни. По страниците на троновете се срещат птици и фантастични животни.

Разпространяват се също така табуретки, сгъваеми столове, ниски и меки дивани по пер сийски образец. Мебелите постепенно загубват изискаността на пропорциите и линиите. Леглата се използуват за спане само от стопанката на дома, докато мъжете почиват в стенните ниши. От миниатюрите се извлича информация за масите, леглата и корпусните мебели като основни представители на битовите вещи. Усилено се развива домашната керамика, покрита с глазури в жълт и зелен цвят. Интериорът се насища с великолепни копринени тъкани, които са внесени от Китай или са мест на продукция.

РОМАНИКА (X - XII в.) Изкуството на народите от Западна и Централна Европа (X - XII в.), които приемат християнството от ръцете на латинския свят - французи, немци, испанци, англичани, шведи, норвежци, поляци, чехи, унгарци и др., е известно под името романски стил.Романският стил е най-ранният етап в развитието на западноевропейската архитектура. Стопяват се рационалните основи на античния мироглед. Прекъсва се развитието на класическата ордерна архитектура. Вместо тек тониката на ордера сега се налага тектоника-та на стената като основно средство за конструктивна и художествена изразителност, използувано от архитектите. Под влияние на раннохристиянските базилики се оформя архитектурният образ на романската църква. В нейната основа се залага принципът на съединението на отделните обеми - затворени и самостоятелни, ясно разграничени и съподчинени. Това е архитектурата на тежките сводове, тромавите кули и масивните стени от дялан камък.Романиката ражда нови типове сгради: феодални замъци, градски крепости, големи църковни събори и катедрали. Възниква и новият вид градско жилище. Стилът отхвърля пропор ционалните канони и форми на античната архитектура и техния регистър от орнаментално-декоративни средства. Същестено еволю ира системата на сводовете и поддържащите ги каменни опори. Основните черти на романската архитектура изпъкват най-релефно в църковните комплекси, като голяма част от тях се разпростират и върху обществените сгради. Основната, водещата форма на храмовата постройка включва трикорабен или петкорабен централен тракт с трансепт. В пресечната им площ, или т.нар. средокръстие, се намират олтарната маса и мястото на проповедника. В източната половина на църквата се разпола гат значителни по обем хорови части и апсида.Националните елементи в мебелното изкуство на отделните народи се смесват с хрис тиянската интерпретация на римската и византийската култура, формите на мебелите в романски стил са опростени, примитивни и стегнати. Конструктивните елементи нерядко се употребяват и като декоративни мотиви. При направата на всички мебели главната роля принадлежи на дърводелеца и ковача.Техните краища пронизват щитовете и се за тягат с дървени клинове. По масите няма ни каква резба, като само щитовете имат фигурално изрязване по шаблон. Срещат се още кръгли и осмоъгълни маси на централна подпора.Леглата също са много примитивни. Те на подобяват силно издължен сандък с отнет капак, като в средата на страниците има декоративни изрезки. Стойките на краката завър шват със струговани шишарки, а над главата Креслата и пейките се конструират изцяло от стругован скелет. Употребява се също така табуретка с три струговани крака, която добива широко разпространение от Европейския север до южните области на франция.Мебелите за сядане в романски стил, съставени от дъски, се срещат предимно у скан-динавците, при които и до днес са запазени редица модели, декорирани с ажуренз и плоска резба. Резбите включват мотиви с фантастични зверове, преплетени с клони и ленти.Правоъгълните маси нямат крака в буквал ния смисъл на думата и плотовете лежат на два странични щита, укрепени здраво с една или две твърде масивни греди - напречници.на лежащия човек се предвижда висока табла с неголям дървен навес - предшественик на балдахина в по-късните стилови епохи. Най-разпространената корпусна мебел е сандъкът. В много житейски ситуации той заменя и масата, и стола, и леглото, и шкафа. За удобство при преместването сандъците се монтират на дървени колела със солиден железен обков.

ГОТИКА (XII - XIV в.)

Средновековната архитектура става огледало на политическите и обществените условия на феодалния строй, на неговото възникване, съзряване и пълен разцвет. Редица причини стимулират формирането на готическия стил. Увеличава се броят на манастирите и тяхното богатство в резултат на поклонни- чеството и кръстоносните походи. Борбата на градовете с феодалите за собствени права и свободи става все поуспешна. Готиката се свързва найтясно с градското строителство на катедрали, църкви, общест вени и жилищни сгради. Готическите катедрали дават пример за дръзновено творчество. В интериора се налагат обширните светли пространства с дължина 75 - 115 т и височина 30 -40 т. Църковният обред се отдалечава от мрачната тайнственост и добива голяма зрелищност. Увеличената източна зона на храма става главна част в композиционната му структура.Вътрешнотопространство, пронизано от блещукащата светлина, е същността на катедралата. В него каменните форми, сякаш освободени от оковите на земното притегляне, се стремят да полетят нагоре, като пораждат чувство за мистичен устрем към небетоИнтериорът в готическата катедрала се характеризира с органичност на обработката и с лекота, зависими от пластичното третиране на ограждащите повърхности. Каменната маса в конструкцията става несравнимо по-малка по количество. Само 25% от площта на вертикалните равнини по контура на храма се запълват с камък, а останалата част предс- тавлява отворите на арките, светещитецветни повърхности на витражното остъкляване. Ажуреният готически декор се изявява в рамките на прозорците, порталните отвори и нежните прозоречни дантели и розетки от камък. Декорацията извежда на преден план конструктивните особености и качествата на естествените материали. При готическите мебели се налага стремежът към изящество, простота и стройност на формата. При декорацията се появябат мотиви от каменната архитектура. В мебелните конструкции настъпват значителни изменения. Отделните техничасти съдържат скелетна рамка от дъски или стойки, в която се вграждат тънки табли от масив, покрити със силно изразителна резба. Изменението на го тическите конструкции при мебелите подсказва, че мястото на дърводелеца и ковача вече се ангажира от мебелиста, стругаря и златаря.Основната форма на готическото кресло е сандъкът с много висока "глуха" облегалка и "глухи" подръчници. Седалката обикновено се повдига като капак на панти. Частите на креслото се украсяват обилно с релефна резба, в чийто състав влизат растителни и архитектурни мотиви Върхът на облегалката понякога завършва с хоризонтален корниз и герб над него. Особено богато се украсяват ъгловите стойки, които са основата на конструкцията на креслото.

Пейките в действителност са сандъци с тясна резбована облегалка или напсдобяват широко кресло с балдахин (навес, стряха) по цялата дължина на пейката.Един от късноготическите мебели, чието разпространение тръгва от Италия, е новият тип сгъваем стол. Седалката му се състои от редица пресичащи се праби или извити дървени профили с правоъгълно сечение. Краката на стола напомнят за разтворени ножици.В конструктивната схема на готическите маси в сравнение с романиката не настъпват съществени изменения. По страничните щитове се появява плоска резба, а в средната им част се изрязва отбор във вид на силуета на обикновен или двоен готически прозорец за об лекчаване на тежестта на материалаВ касата под плота намират място няколко чекмеджета. Клиновете, които укрепват нап-речниците под плота, остават видими.Леглата завършват с балдахин, който се носи от четири гладки стойки - крака с квадратно сечение. Над рамката от царги тези стойки са резбовани с разнообразни растителни мотиви. Към главата на легналия човек се разполага висока табла, покрита в петте полета с несложна резба.В готическото обзавеждане се появяват големи закрити шкафове с две или четири врати. В определени случаи те получават допълнител но още горни, и долни врати, зад които се крият чекмеджета и подвижни хоризонтални плотове. Върху таблите на дървените корпусни мебели намираме изкусно изрязан плосък орнамент във вид на надиплен лист от пергамент или платно. Този орнамент се разп ространява тотално в Северна Франция, Германия, Англия, скандинавските страни.

4. Италия В Италия бързо растат градовете на промишлеността и на пристанищата.Ренесансът си поставя високата цел да следва хармонията на древногръцката и древ-норимската култура. През XV - XVI в Италия се създава нова архитектура, която не копира буквално античното наследство, а диалекти-чески го развива и издига на ново стъпало, за да изрази изискванията и идеалите на новото време, на новите обществени сили.

През тази епоха се разширяват представи те за света и се нанасят удари на старите църковни схоластични учения. Хората проме нят своите възгледи за усъвършенствуването на света.

Идеал за човека от Ренесанса става волева та личност с атлетична физика и висок инте лект, способна активно да твори и преобразува живота. Възникналата буржоазна класа за почва да гради собствена идеология. Оттук водят началото си новите направления и във философията, и в литературата, и в архитек турата, и в изобразителните изкуства.

Този стил преминава през три периода:Ранен (XV в.)Зрял (XVI в., или 1501 - 1540)КъсенМ! в., или 1541 - 1580).В ранния Ренесанс все още се доизживяват чертите на готиката. Ордерите се възпроиз-веждат без педантично построяване на про порциите. Орнаментацията играе голяма роля.Прозорците са сравнително тесни. Прост ранствените композиции са симетрични, а ин териорът се отличава с яснота и простота. Представителните жилищни стаи имат пра воъгълна форма и се разполагат верижно по протежение на главните фасади. Помещенията в долните етажи и големите салони се покри ват с манастирски сводове, изписани със сте нописи. По-често се правят дървени обшити тавани, в които се изявява формата на гредо реда или касетирането. Камините - характерен белег на жилищния интериор, имат пирамида лен завършек. Подовете се настилат с камък или глазирани кахлени плочи.В спалните акцентът пада върху тъканите. По стените се правят архитектурно оформе ни ниши с вратички за релефни или обемни скулптурни образи на светци. Таваните поня кога получават и гипсова обработка с участие то на орнамент. В долната си част стените имат дъвова таблена ламперия, а над нея изма за ни те зони се украсяват с фрески. По стени те се окачват тъкани килими със сюжетни композиции, рамка, емблеми и хералдични мо тиви. Вратите се маркират с елиптични и триъгълни фронтони.Зрелият Ренесанс е кратка 40-годишна из резка от времето. Браманте се смята за осно-воположник, но редом с него работят и такива титани като Микеланджело (1475 - 1564) и Рафаело.През почти полувековното си съществуване късният Ренесанс продължава традициите на двата предходни периода. В архитектурата все повече се утвърждават класическите и акаде мичните тенденции,а декоративните признаци предвещават барокови настроения Мебели – ранен ренесанс : Във флорентинските жилища често може да се види пейка, която се състои от масивна ракла и висока плътна облегалка, понякога разч ленена от пиластри. Профилировката на капа ка, корниза и цокъла се изработва изкусно, тънко и има изискани форми. Срещат се и пей ки-ракли с ниска облегалка и масивни подръчни-ци, които завършват с маски, палмети или гла ви на ангелчета. Очевидна е аналогията между тези ренесансови мебели и мраморните сарко фази от древния Рим - и в обработката на профила, и в растителната орнаментация.

Табуретките с осмоъгълна седалка имат дървени опори - дъски, вместо традиционните крака. Сгъваемите столове се разпространявam в различни форми. Облегалката им е прос та, гладка или се украсява с резба и с герба на владетеля. Масите с издължени пропорции стъпват върху две здрави опори, съединени със стаби лен напречник. Плотът е твърде масивен, а кантовете му се профилират и третират с резба по примера на каменните релефи в дреб-норимските образци от мрамор. Леглата са ниски и без балдахин. Таблата, ъгловите колонки и царгите се покриват с бога та резба. Върху хоризонтални дъски лежи мека та част - дюшек, напълнен с пух, слама или сено.

Мебели – ранен ренесанс: Столовете се срещат в две разнобидности. Първата има четири прави крака с квадратно сечение и висока облегалка, която горе завърш-ва с конзоли, човешки фигури или глаби. Между вертикалните стойки се поставят дбе-три дъски - напречници, покрити с ажурена резба. При втория тип осмоъгълната седалка стъпба на две пирамидално наклонени трапецовидни дъски. Креслото се превръща във видоизменение на първия модел столобе след добавяне на бо гати подръчници. Правоъгълната седалка и об легалката се обличат с кожа. кадифе или бро кат (дебел плат, изтъкан от сърма или сребро върху копринена основа). Краката на масите се заменят с две резбо-вани дъски, съединени с напречна греда с фигу-рални изрезки от двете й страни. Странични те щитове на масата носят делфини, лъвски маски, лапи на диви зверове, орнаменти и др. Царгите под плота се обработват с розетки, триглифи, елементи на флората и т.н. Леглата се аранжират винаги перпендику лярно с по-дългата си ос към стената. Появя-ват се варианти и с лек балдахин върху четири тънки резбовани колонкиВ основата на легло то се прави широк цокъл, използуван като нис ка пейка до него. При шкафовете редовно се употребяват архитектурни мотиви. Разновидност стават т.нар. "шкафове-кабинети" с цели ансамбли от чекмеджета (4-5 реда) с инкрустирани чела, закрити от врати. По лицевите табли на вра тите се срещат модните картини с перспек тивни изгледи на цели архитектурни ансамбли, а също така картуши, волути, обални розетки, фронтони и др

Франция : Френското възраждане минава през два етапа: Ранен Ренесанс - стил франсоа I (1515 - 1547). Зрял Ренесанс - стил Анри II (1550 - 1590). Най-крупните паметници на ранния Рене санс - замъците на краля и висшата знатна прослойка, имат симетрична композиция на плана с изявен централен квадратен корпус. Архитектурните детайли се свързват с класи ческите ордери, но в ренесансовия интериор присъствува и голямо количество готически елементи. Така формата изостава от своето съдържание, докато по същото време в Ита лия се появяват първите белези на барока. Интериорите се характеризират с голяма доза умереност и даже с известна суровост. В тях цари строгата и уравновесена симетрия на правилните геометрични форми, подсилена с математическата логика на пропорциите. Подовите конструкции се с големи, тежки, тъмни дъвови греди, видими понякога откъм вътрешното пространство. Художниците из писват полетата на тавана с орнаментални рисунки. Като подови настилки доминират мраморните плочи. Стените се разчленяват с архитектурни колони и пиластри. В парадните помещения се появяват високи цокълни дъвови ламперии, съставени от таблени пана. Над тях гладките стени се покриват с орнаментални тапети или щамповани кожи. Големите камини подчертават оста на по мещението. Призматичната форма на "коша" достига до тавана. Връхната му част се укра сява с колонки, а в центъра се помества гер вът на владетеля на обекта - или като картуш (винетка), или като картина в рамка, или като орнаментална стенопис.Развитие на интериорното пространство при стила Анри II Креслата с висока вертикална облегалка и типичният за Ренесанса орнамент продължаВат все още да се срещат. Тяхната монолитна форма създава представата, че експонатът е изваян от единен каменен блок. Но постепенно тези мебели за сядане се изместват от кресла италиански тип, при които седалката и обле галката се тапицират с кадифе, гарнирано с брокат. Тъканта се прикрепва към дървените конструктивни части с широкоглави пирони и ибици от ресни. Краката на мебелите за сядане се укрепбат с масибни резбовани напречници. Богато се декорират и подръчницитеВсички конструктивни особености, продиктувани от формата, остават замаскирани под обилните резби.

Интериор 4 курс facebook image
Публикувано от: Ivan Krastev

Машинни елементи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.