Начало на реферати

Интериор 4 курс


1.Архитектурното творчество е

неделим процес. Архитектурата е неделима и синтетична. Ако една съвършена вътрешна структура бъде облечена в зле скроена фасада, която не дърЖи сметка за композицията на вътрешните пространства или не е съобразена с околната среда, резултатът би бил печален. Истинският архитект не моЖе да мисли едностранчиво, защото това, което създава, също ще бъде едностранчиво. Зрялата архитектура се твори от архитекти с всеобхватна култура.Тясната специализация ограничава

творческия кръгозор на проектанта, но нашето слоЖно и динамично време не търпи дилетантщината и липсата на висок професионализъм и по тези причини специализацията се превръща в обективна необходимост. Свидетели сме как през последните десетилетия архитектурата от интегрално творчество се поляризира в много отделни области като нива на проектиране, а и по Жанров принцип.Появи се териториално-селищното уст ройство като най-високо ниво на планирането. От градоустройството се отдели паркоуст-ройството, което има за цел проектирането на зелената архитектура и хвърля мост меЖду архитектурата и екологията.Своето място в съвременната практика зае и дизайнът в архитектурата. Външният и вътрешният архитектурен образ са органично свърза ни. Външният образ обаче се радва на по-голя ма популярност, докато интериорът се възп риема от много по-малък кръг хора. Това е ло гично, като се има предвид, че външният образ е пред очите на всички, докато интериорът е достъпен само за определена група от хора. Малцина са тези, които са имали възможност да попаднат във вътрешните пространства на Версай или в Лувър, преди те да са били пре върнати в музеи или художествени галерии. Характерна особеност на интериорния ху-дожествен образ е неговата многокомпонент-ност. За разлика от екстериорния образ, къде то се говори само за форма, пропорции, ритъм, отбори и плът, тук активно влияят формата на вътрешния обем, заграждащите елементи, които в най-обикновения случай са 6 на брой (четири заграждащи стени, под и таван), мащабът на вътрешното пространство, ос-ветлението - естествено и изкуствено, колоритното изграждане, съчетанието на лицеви-те материали, правилното подреждане и дозиране на мебелите, озеленяването и др. Един от възловите въпроси на архитектурната естетика е взаимодействието меЖду вътрешния и външния архитектурен образ. Подчертаваме думата взаимодействие, защо то обикновено се говори за единство меЖду вътрешната структура и външния образ. Това вече стеснява проблема и го третира едностранчиво. Веднага трябва да посочим примери те за контраст меЖду вътре и вън, който не накърнява художествената стойност на архитектурното произведение. Така стои въпросът с манастирските комплекси. Рилският манастир например като цялостен архитектурен образ разчита именно на противопоставянето и контраста - суров, затворен и мрачен външен образ и оптимизъм на вътрешните прос-транствавключително и на вътрешния двор. Примерите за контраст меЖду вътрешния и външния образ напоследък се увеличават. При реконструкцията и модернизацията интерио рите получават ново третиране в съзвучие със съвременните изисквания, докато фасадите ЗАПАЗвАТ своя автентичен вид, закриляни от законодателството, свързано с опазването на културното наследство.

2.Египет - огромната робовладелска държав на формация на Близкия изток, създава първия значителен стил в световната архитектура и мебелното изкуство, който съществува в про-дълЖение на хилядолетия. Той дава рядък пример за традиция и устойчивост на худоЖест-вените форми. Тук архитектурните творби слуЖат на обоЖествяваните фараони. Пространството - най-главният проблем на архитектурата, винаги остава в центъра на вниманието на твореца. Египетската архитектура носи геометрични форми със строга симетрия. Ритмичното повторение на идентич ни образи въздействува хипнотизиращо на зрителя и психологически подготвя неговото съзнание. Всичко се основава на религиозната идеология и на култа към задгробния Живот. Еднообразната структура от елементарни по форма пространства от Старото и Средното царство се заменя с по-изразителни композиции в епохата на Новото царство. Пластиката на пространствената форма в интериора на египетската архитектура се ограничава в рамките на плана, докато таванът винаги остава равен и плосък.

Строителството на древноегипетските Жилища има по-скромна роля. В центъра на разпределението се намира главният вестибюл със свободностоящи колони, обграден във втория етаЖ от галерията на спалните. В други решения централното пространство получава по-голяма етаЖна височина и горно странично осветление. Помещенията се зонират ясно и имат осова връзка. В интериора активно учас твуват вътрешни еднораменни стълби. Древноегипетските мебели, запазени при погребенията на фараоните, са изпълнени из цяло от дърво. Обикновените и сгъваемите табуретки имат крака във вид на копитата на преживни бозайници или завършват с глава на патица. В някои случаи седалката е направена от дърво и представлява имитация на леопардова кожа, по която петната са инкрустирани със слонова кост. Столовете се носят от подпори, които изобразяват лъвски лапи със струговани нокти от слонова кост или копита на бикове, съответствуващи по форма и посока на предните и задните крайници на животното. Креслата и троновете имат плътни страни ци за подръчници с ажурена резба във вид на ходещи лъвове.Облегалките се декорират със сла-борелефна сюжетна резба а на места се апликира украса от скъпоценен метал и цветен емайл. Масите от този период наподобяват формата на пилони с типичната египетска изразителност. Характеризират се с тектонично разтваряне на краката в долната част и наличие на холкел и лента над него, присъщи за пилона. -Древногръцката архитектура се създава в условията на робовладелската демокрация и има ярък социален характер. В сградите с култово предназначение се изразяват светлите и прогресивни хуманистични идеи на патриотизма, елинското единство и тържеството на човека над силите на природата. Главно пости-жение на гръцките архитекти е създаването на ордерната система. В ордера се залага идеалът за хармоничното развитие на човека, третиран така съвършено в гръцката скулптура.Античният храм е водещото съоръжение на епохата. Ядрото му е единственото помещение със свещената статуя. Многовековна практическа задача на гръцките архитекти става развитието на едноосовата пространствена система на храма, която свързва статуята и входния отвор. Целенасочено се търси необходимата сила на изрази телността. Вътрешното пространство е тъмно и неподходящо за самоизолиране. В обществените съоръжения на елините рационално се използуват пространствени правоъгълни геометрични форми, но демокрацията в гръцката държава не налага строго изолиране на вътрешността на сградата. Разтварянето на интериора навън, свободата и живописността на архитектурните форми са прогресивни принципи, които са валидни и в нашата съвременност. Гръцките жилищни сгради се решават като перистилен и атриумен тип. Перистилът и атриумът са функционалните центрове на Гръцката мебел като цяло се отличава с простота на конструкцията и с майсторски изработените детайли. Формата на гръцките мебели блести с нео бичайно изящество на линията и пластичност, с удобство и съвършенство. Тя ще повлияе на образците на дребния Рим и на класицизма във Франция през XVIII в. Първоначално мебелите за сядане имат твърда конструкция и изобилие от прави ъгли. През V в. пр. н.е., т.нар. "златен век" за всич ки изкуства в Гърция, мебелите стават подобри и елегантни. Разпространява се табуретката дифрос с четири кръглоструговани крака. Столът клисмос включва изящно избити предни крака, широка и удобна седалка, полукръгла облегалка с наклон назад, носена от леко огънати задни подпори. Във формообразубането на стола клисмос се четат логика, правдивост и тектонична яснота на конструктивната основа. Масата, наречена трапедза се среща в няколко разновидности. При една от тях кръглият плот стои върху три опори във вид на мускулести крака на едри преживни или хищни животни. В горната си част краката завършват с акантови листа, а от тях увисват шиина гъски. Трапецовидната или правоъгълната трапедза се използува от хора, които лежат при хранене около нея. За това свидетелствуват за пазени барелефи от камък. След приключване на угощението масата се прибира под кревата, чиито крака достигат до височина 1 т.

Дървеното легло клине съдържа плитка околовръстна рамка от царги, изписани с палмети и меандри, и четири вертикални стойки за крака.Сандъкът е най-важният тип от жилищните корпусни мебели. Рамковата му конструкция загражда табли, чиито стени се декорират в полих-ромна тоналност. Върху яркосин фон се изобразяват меандри, палмети и други елински орнаменти, които изкусно допълват архитектурата на мебела. Древният Рим е крайната фаза или най-високото стъпало в историческото развитие на античното робовладелско общество. Той ста ва наследник на културата и традициите както на етруските, така и на гърците. Римската архитектура поднася изключително типологич но разнообразие на обектите: храмове, хиподруми, терми, градски жилищни сгради, вили, дворци, акведукти, триумфални арки, императорски форуми и др. Интериорът се развива по оси и се разкрива последователно, на части. Редуват се закрити и открити пространства, а динамика та се усилва от периферията към ядрото. Търси се контраст в етажните височини за енергично разкриване на затворените помещения към двора с басейна.

Грандиозните помещения налагат визуално раздробяване на стенните плоскости, за да се запази относителната връзка с човешкия мащаб. Други средства в арсенала на римските архитекти са ордерното членение, съчетание то на няколко мащаба, включването на ниши и малки архитектурни форми, скулптурни релефи и цветни стенописи. Таваните се касетират с осмоъгълници, квадрати, кръгове, триъ гълници или ромбове (с розетка в центъра).

Дребните римляни изработват мебелите от дърво, бронз, мрамор и даже от върбови пръчки. Върху мраморен барелеф от надгробен паметник, който фигурира в колекцията на музея в град Трир, Германия, се пази изображението на плетен стол. Като цяло римската мебелировка излъчва изящество и изисканост на формите, които се съчетават с преситена орнаментация. Пребо-гатата украса остроумно маскира конструк тивните части на мебелите със скулптурни розетки, всевъзможни апликации и т.н. При дървените мебели навлизат резбата, позлатата, интарзията, емайлът и фаянсът. Срещат се неподвижни репрезентативни мебели за сядане от бял мрамор или бронз. Употребяват се кресла гръцки тип (без под ръчници) и римски тип (с подръчници и резбо-вани щитове вместо крака). Облегалките имат антропометрично огъната удобна форма.Масите носят правоъгълен или кръгъл плот. Правоъгълните маси имат плътни вертикални страници, покрити със силнорелефна декора ция Плотът е неутрален или се украсява с мозайки и каменни инкрустации. Срещат се и дървени плотове от масив или фурнировани дъски. Кръглите бронзови маси са трикраки и стъпват върху тънки животински лапи на коза, котка и др. По периметъра на плота се явява богато орнаментиран фриз.

Леглата напомнят древногръцките прото типове. Дървеният скелет се инкрустира със слонова кост или черупки от костенурка. Матракът ляга върху скара от бронзови пръчки. Леглата често се нареждат по тройки около квадратната маса за хранене в трапезарията

Интериор 4 курс facebook image
Публикувано от: Ivan Krastev

Машинни елементи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.