Забравена парола?
Начало на реферати

Интелектуалната недостатъчност


обхват и специфичните особености на нейната същност.Те са:

-наличие на биологичен дефект,съчетаващ сложни анатомо-физиологични нарушения,които детерминират тоталното или парционалното мозъчно недоравитие;

-трайно отклонение в интелектуалното развитие,в чиято манифестация протичат множество патологични изменения в развитието на висшите психически функции и процеси,сред които най-същественото е недоразвитието на мисловните процеси;

-най-често непрогредиентност на състоянието-свидетелство за стационарния характер на изразеност на аномалията,при която първичната органично-функционална несформираност на мозъка е фиксирана;тя не прогресира,но е основа за трайното,необратимо умствено недоразвитие на страдащия индивид;

-възрастов критерий-всички състояния на умствена непълноценност,възникнали след прекарани заболявания,травми и други до 3-годишна възраст от развитието,са отнесени към групата на олигофрениите;

-олигофренията е пример за патологичните процеси в хода на общото психическо недоразвитие на индивида.Характерно за нея е,че в динамиката на образуване и определяне структурните равнища на изразеност и разгръщане на ядрения дефект и съпътстващите го симптомокомплекси от вторични отклонения в развитието навсякъде се наблюдават степени на недоразвитие-в органиката и физиологията на ЦНС,в психиката и нейните страни,в личността като цяло.Тъй като психическото развитие на детето олигофрен протича на анатомична основа,неговата основна закономерност е изразена в пренасяне на нарушенията от едно ниво на друго,от една сфера в друга.

Един от основните проблеми при изясняването на характерните особености на интелектуалната недостатъчност е определяне съдържанието на ядрото на дебилността (първичната симтоматика) и вторичните отклонения в развитието на децата олигофрени.Този термин е използван за първи път от Л.С.Виготски за обозначаване на съвкупността от анатомо-морфологичните и патофизиологичните изменения на ЦНС при състоянията на интелектуална недостатъчност.

Терминът деменция (от лат. de-без;mentia-ум) се употребява в психиатрията,психопатологията и дефектологията за означаване на придобитите форми на слабоумие,в най-общ смисъл за настъпване на упадъчен процес в интелекта вселдствие поражения на главния мозък и неговите функции.

Въпреки посочените значителни сходства в общата симптоматика на олигофрениите и деменциите,между тях се открояват и много съществени различия.

Състоянието деменция се дефинира като вид интелектуална недостатъчност,при която е налице процес на деградация в интелектуалното и общото психосоциално развитие на индивида.Симптоматиката на този вид дизонтогения е свързана преди всичко с процесите на регрес и отпадане на редица правилно сформирани нервно-психически функции и качества на личността.Най-характерната особеност на тази аномалия е,че след наблюдаваното нормално индивидуално психическо развитие спонтанно или постепенно настъпва ретардация в неговия ход,а в някои случаи-тотално разпадане на вече сформирани способности и свойства на личността.

Генезисът на деменцията е свързан с разнообразни заболявания на ЦНС.Обикновено прекараните инфекциозни заболявания на главния мозък слад 3-годишна възраст и по-късно имат остатъчната си изява под формата на резидуално-органична деменция.Тази деменция може да е резултат от тежки черепно-мозъчни травми,от мозъчни интоксикации и други заболявания.В.И.Лубовски диференцира състоянието органична деменция като самостоятелен тип дизонтогения,явяваща се своебразен модел на

Интелектуалната недостатъчност facebook image
Публикувано от: СПАС

Подобни материали