Забравена парола?
Начало на реферати

Интелектуалната недостатъчност


5


Интелектуалната недостатъчност представлява общо недоразвитие на психиката или на отделните нейни сфери: това е трайно нарушение на личностното формиране на детето.Основните белези на това състояние са:

-биологичен дефект,представен от органично поражение на централната нервна система (ЦНС),засягащо тотално или парциално нейните основни функции;

-устойчиви промени и отклонения в умственото развитие на детето,изразени в нарушения на психическите функции и процеси,изоставане и трудности във формирането на познавателната,емоционалната,социалната и други сфери на детската личност;

-слабост и ограниченост на познавателната активност и на гностичните процеси,изоставане и трудности в процеса на учене;дефицит в процеса на усвояване на знанията,навиците и социалния опит;

-значителни трудности в адаптацията на детето с интелектуална недостстъчност към изискванията на социалната среда.

Най-ярките форми на интелектуалната недостатъчност са олигофрениите и деменциите.Сходството между тях е изразено в някои общи симптоми,свидетелстващи за съществени отклонения в психическото развитеие на децата.И при олигофрениите,и при деменциите в структурата на първичната (ядрена) симптоматика се наблюдават редица нарушения и разстройства в динамиката на висшата нервна дейност (ВНД),слабости в коровите функции и други,които са следствие от органичните увреждания на главния мозък.Те рефлектират с различна сила и продължителност върху формиращите се страни на психиката и върху цялостния процес на социалното развитие на детето.

Когато дефектът е формиран в резултат от болестни въздействия в дородовия,родовия и ранния следродов период (до 3-годишна възраст) и има устойчив,непрогредиентен характер,анормалното развитие ще бъде от олигофренен тип.В случаите когато дефектът възниква след 3-4-годишна възраст,обикновено аномалното развитие притежава признаците на деменция.

Терминът олигофрения (от гр. oligos-малък;phren-ум) е въведен в медицината от Хипократ и в буквален превод означава малоумие.

Олигофренията възниква на основата на наследствена предопределеност,когато е налице семейно патологично състояние на недоразвитие.Тя е с вроден характер,когато пораженията на ЦНС на детето са резултат от хромозомни аномалии или от увреждащото въздействие на някои заболявания на майката и плода в периода на вътреутробното развитие.Олигофренията се поражда и след прекарани остри инфекциозни мозъчни заболявания в периода на ранното детство (от 0 до 3 г.).В тези случаи нейната етиология,патогенеза и клинична симптоматика се определя от тежестта на болестния процес.Менингитите,енцефалитите и други невроинфекции предизвикват т.нар. екзогенни форми на олигофренията.Към тях се отнасят разнообразни по същност и особености варианти на общото психическо недоразвитие,усложнено с допълнителни психопатични симптоми като церебрастенични,психопатоподобни и други разстойства.

Интранаталната форма на олигофренията възниква в разултат на мозъчни травми и продължителна асфикция по време на родовия акт.Локалните мозъчни кръвоизливи и кислородна недостатъчност водят до поражения в някои отдели на кората и подкорието,вследствие на което се наблюдават нарушения във функциите на ЦНС с необратим характер.

Етиологичните признаци на олигофренията определят някои от нейните основни параметри-тя е детско слабоумие с неследствен,вроден или рано придобит характер.

Отличителните характеристики на олигофренията определят границите на нейния

Интелектуалната недостатъчност facebook image
Публикувано от: СПАС


Подобни материали