Инструменти на стабилизац-та бюджетна политика.

Хар-ките на бюджетния ливъридж могат да започнат на първо време на базата на един обикновен модел за финансиране на д-да в който се приема че инвестициите са постоянни и д-кът се плаща еднократно. Във връзка с това внимание заслужават: 1.р-щето на ливъриджа /L/ за р-щето, необходимо при пълна заетост, ако се включи б-тния дефицит или излишък, може да се каже, че: L=G+(c/1-c)*D. Следователно ливъриджа се състои от 2 части: а)едната съответства на мултиплик-ра на балансирания б-т; б)другата която се прибавй, тъй като част от държ-те р-ди е дефицитно финансиране. 2.б-тите с еднакъв ливъридж. У=(1/1-с)(I+G+cT). 3.изменението в р-щето на б-тния ливъридж. По ясна представа може да се получи като се разгледат промените в бюджетния ливъридж, а не абсолютното р-ще на лив-а, което се прилага към общия б-т.

При б-тната с-ма с подоходен д-к, д-дът се определя: У={1/1-c(1-t)}(a+I). По този н-н б-тния дефицит се определя: L={1/1-c(1-t)}(G+I)-(1/1-c)I. Същевременно промяната в ливъриджа е: делтаL={1/1-c(1-t)}делта G. Посочените зависимости показват, че ливъриджа при дадено нарастване на G се понижева тъй като мултипликатора намалява поради наличието на t.

Класическата кейнсианска концепция както и едно от съвременните й направления - неокласически синтез се позовават на тезата че пр-дите и р-дите на б-та се изменят почти автоматично при растеж или спадане на д-да. Този м-м носи названието вградена гъвкавост на б-тните показатели и налага разглеждане на ролята на дефицита в б-тното въздействие. В това отношение мултипликатора на балансовия б-т показва, че дефицитното финансиране не е от значение за б-тната експанзия, но я подпомага. Всеки опит за вземане предвид вградената гъвкавост на б-тните показатели изисква съответно разграничаване м/у: а/промените в държ-те р-ди и д-ци, отразяващи промените в б-тните параметри; б/промените в р-дите и д-ците отразяващи автоматичните реакции спрямо промени в частния сектор. Интерес представ-т: 1.промените на възд-то в р-тат на реакция на вградената гъвкавост на показателите; 2.повторното измерване на ливъриджа; 3.промяната в излишъка при пълна заетост; 4.структурния и цикличния дефицит. Повечето от фин-вите идеи на концепциите за смесената ик-ка приемат вгр-та гъв-ст на б-тните показатели за важна х-ка на б-тната с-ма. Във връзка с това интерес представляват м-мите за определяне на нейната величина, а именно: 1.индексът на вградената стабилизация U=(делтаY*-делтаY)/делтаY*=ct/l-c(l-t), където: делтаY* - промяна в д-да дължаща се на фиксирани I и Т; делтаY - промяна в д-да с Т=tY. Индексът измерва %-та на промяната в д-да, предотвратена от омекотяващия ефект на нарастването на пр-дите от д-ци или от вградената б-тна с-мна реакция. 2.гъвкавостта на основните данни.

Анализа на възд-то на б-тните промени в/у р-щето на д-да ч/з сравняване на първоначалното р-ще на д-да с крайното, определено е по-добър, но не достатъчен подход. Той предлага значителен обхват в който да се анализират включените променливи. В анализа трябва да се включат: 1.времевия мултипликатор; 2.влиянието на инв-циите; 3.стр-рата на забавянето която е решаваща за поведението на д-да така както е определена тука и което тнрудно може да се определи с точност; 4.синхрониз-нето с мултиплик-те ефекти в иконометричните модели. При реализацията на определена фин-ва по-ка всички б-тни адаптации изискват време и при промяна на ик-ските условия могат да остареят преди да са станали ефективни. Това е от съществено значение за ик-ските измерители, които свеждат до минимум: а/забавянето м/у времето, когато възниква нуждата за действие и времето когато това се осъзнае; б/забавянето м/у решението за действие и въвеждането на действ-ната пол-ска промяна; в/забав-то м/у въвеждането на промяната и превръщането й в ефективна такава. На този фон трябва да се отчита ролята на: 1.разпознавателното забавяне; 2.изпълнителското заб-не; 3.заб-нето на реакцията; 4.закъсненията в пар-та по-ка. Целта на всяко правителство е да упражнява гъвкава б-тна по-ка, която да използва вградените реакции и да прибавя такива адаптации в б-тните параметри, които могат да подсигурят целите на стабилизацията. В това отношение е характерно, че: 1.гъвкавата по-ка се нуждае от корекции - става дума за: а/годишното балансиране на б-та; б/ефек- стта на б-тната или паричната по-ка е под въпрос тъй като тези които взимат решения понякога нямат възможност да посочат правилната по-ка; в/небалансираните б-ти често оказват влияние в/у ефек-стта на разходната по-ка. 2.бюджетната балансираност е важно условие на пълната заетост. 3.полож-ни р-тати по повод на недоверието към мероприятията на б-тните органи дава административната гъвкавост.