Институцията Омбудсман

Омбудсманът е въведен за първи път в Швеция (1713 г.) от крал Карл XII. През 1809 г. в същата държава е учреден и първият парламентарен омбудсман. Тогава с термина омбудсман се е означавал човек, който пледира за другиго. Омбудсманът се е избирал от парламента чрез тайно гласуване, което гарантира неговата независимост. Първоначално институцията има за цел да наблюдава дейността на държавните органи с оглед осигуряване законосъобразност на техните действия. Институцията е независима от изпълнителната власт. След получаване на независимост от Русия през 1917 г., Финландия също създава институцията омбудсман, следвайки шведския модел, като съществуването й е предвидено във финландската конституция.
След шейсетте години институцията омбудсман започва да се разпространява и извън скандинавските страни. Независимо от разликите в организацията, функциите и наименованието: посредник, народен защитник, народен адвокат навсякъде се запазва основната идея за омбудсмана като независим служител, към когото се отправят жалби срещу държавните органи и който е упълномощен да извършва разследвания. Със създаването на институцията омбудсман в държавите от британската общност, дейността на омбудсмана се пренасочва по-скоро към разрешаването на спорове, провокирани от несправедливи, пристрастни или неправилни решения, отколкото към първоначалното предназначение на институцията да контролира законосъобразността. Създаването на институцията омбудсман и бързото и разпространение в различните държави се основава на две основни причини.

Първата е свързана с увеличаването на администрацията в западните демокрации в периода след Втората световна война. Този процес поражда необходимост от регулатор, който на национално равнище да следи администрацията не само да спазва законите, но и да има за приоритет обслужването на гражданите и предоставяне на услуги насочени към тях.

Втората е свързана с дейности на национално ниво акцентиращи върху защитата на човешките права и осигуряването на възможности за участие на гражданите в процеса на вземане на решения.